Изборната победа на „Прогресивна България“ върна нормалния тон в политическия дебат, но популизмът не изчезна. Днес дори партии, смятани за системни, предлагат абсурдни мерки, за да привлекат внимание. „Възраждане“ всяха страх, че ремонтът на паметника „Шипка“ ще го обезличи. ГЕРБ пък предложи горивата да се облагат с 9% ДДС и да се търси допълнително намаляване на акциза като мярка срещу инфлацията.

Не е удачно поведението на ГЕРБ да се нарича шизофренно, макар в партията да има раздвояване: лидерът Борисов призовава към десен профил и консервативност, а негови депутати искат намаляване на ДДС и акцизите. Свиването на ДДС върху горивата ще намали приходите с 540 млн. евро годишно, или почти 0,5% от БВП. Лесно е да се правиш на готин, когато не съставяш бюджета. След като Владислав Горанов напусна парламента, ГЕРБ одобри два проектобюджета на Асен Василев и актуализацията за 2021 г.

Опозицията твърди, че може да компенсира загубения приход, но дивият популизъм не отчита, че помощите трябва да са насочени към бедните, а не към всички. Намаляването на ДДС ще облагодетелства средната класа и собствениците на мощни автомобили, които харчат по 15 и повече литра на 100 км. Бюджетът не може да е източник на помощи за всички доходни класи. Човек с автомобил, който го използва ежедневно, не е беден. Инфлацията няма да спадне, докато държавата подарява пари на средната класа и богатите, за да поддържат потреблението си.

Държавата трябва да създава дългосрочен жизнен стандарт с разумни политики, а не с фискални мерки, което означава живот назаем. Критиката на ГЕРБ, че правителството не консолидира бюджета достатъчно бързо, се обезсмисля от предложението за намален ДДС. Смелостта да се отписват приходи идва от инфлацията, която естествено увеличава приходите от ДДС, но не отчита риска потреблението да се свие заради безработица или лихви. ЕЦБ повиши лихвите два пъти от началото на годината, а Фед – за първи път от години.

Ако безработицата и лихвите свият потреблението догодина, България може да остане без главния двигател на растежа си. Тогава ограничаването на дефицита след шест години фискално прахосничество ще се провали. Има риск от процедура по свръхдефицит и оздравителна програма на МВФ. Само две години след замяната на валутния борд с еврото може да се върнем към ситуацията от 1997 г., при четири пъти по-малко съотношение дълг/БВП.

Най-лекото преминаване през криза в новата ни история постигна правителството на Сергей Станишев с финансов министър Пламен Орешарски. То посрещна световната финансова криза с фискални резерви от 15% от БВП, инвестира във финансовата инфраструктура и кредитната активност, заложи на кейнсиански проекти и симулира мерки за домакинствата. Данъчното облекчение за ипотечни разходи на младите семейства беше трудно за прилагане и закъсня с година – палиативна мярка с дългосрочен ефект. Най-важното беше запазената ликвидност.

Днес бюджетът е под натиск от ангажименти за разходи от годините на прахосничество и от нуждата от национални доплащания по Плана за възстановяване и устойчивост. За партия, която е пряко в управлението 14 от последните 17 години и може да се нарече най-системна, е недопустимо да се пуска по вълната на най-евтиния популизъм. Единственият здравословен извод от този цинизъм е, че полицаите трябва да запазят високите си заплати, защото се борят с ежедневния кретенизъм – от конспиролозите под „Шипка“ до „шпицкомандите“ на „умнокрасивитета“. Проектобюджетът за 2027 г. е първият от 17 години, който инициира реално ограничаване на дефицита. Тези, които докараха държавата дотук, трябва да осъзнаят колко нелепо и лицемерно е да създават нови фискални и макроикономически проблеми и да се крият зад онези, които се опитват да върнат нормалността.