На първия ред има място, което Георги Христов не заема никога. То остава празно за майка му – жест, който той пази и до днес. Между това място и сцената се събира целият му път: 40 години професионален живот.

Христов пее от 5-годишен. Леля му първа забелязва музикалния му талант, а преди пубертета гласът му носи прякора „малката Лили“. Първите му впечатления от българската популярна музика са свързани с песните на Емил Димитров, Лили Иванова и Йорданка Христова.

Певецът разказва, че винаги е имал страхотен респект към колегите преди него, защото уважението към тях е и уважение към самия него. Той се е учил от по-големите имена и е попивал най-доброто от техния опит.

След училище Христов кандидатства в Консерваторията и е приет веднага. В началото на професионалния му път важна роля имат композиторките Мария Нейкова и Зорница Попова. Те първи му подават ръка безкористно, стоят плътно до него и го напътстват.

За Георги Христов музиката не е просто професия, а най-върховно удоволствие. Сцената е място, където публиката заслужава пълно отдаване. Той казва, че е длъжен само на публиката и на никой друг, защото тя го е направила и тя може да го срине. Според него взаимното доверие с публиката е най-важната причина да продължава да излиза на сцена.

Една от най-необичайните истории е свързана с албума „Майчица“. През 1995 г. Христов написва стихотворение, но тогава към него няма мелодия. Песента се появява едва 31 години по-късно. Музиката се ражда за една седмица – точно толкова време му е нужно, за да усети, че текстът и мелодията са намерили правилната си форма.

Той обяснява, че за него е важно текстът да бъде облечен 100% в музиката, тогава се получава истинската симбиоза. Тази симбиоза се получава за една седмица, а чакането е 31 години. Премиерата на песента ще бъде на неговия предстоящ концерт.

Така стара страница от творческия му живот получава ново продължение. А празното място на първия ред остава – тиха памет за човека, който певецът продължава да носи със себе си всеки път, когато запее.