На 9 октомври 1867 г. в Букурещ умира Георги Стойков Раковски – революционер, писател и публицист, посветил живота си на освобождението на България. Той е едва на 46 години и издъхва след боледуване от туберкулоза.

Роден е като Съби Стойков Попович на 14 април 1821 г. в Котел, в семейството на търговеца Стойко Попович и Руска Мамарчева. Учи в Котел и Карлово, а през 1837 г. заминава с баща си за Цариград, където продължава образованието си.

Още млад се включва в революционното движение. През 1842 г. участва в Браилския бунт и е осъден на смърт, но избягва присъдата. По-късно е арестуван с баща си заради революционна дейност и прекарва години в затвор в Цариград.

Затворът не го отказва от целта му. През 1854 г. застава начело на чета в Източна Стара планина. След оттеглянето на руските войски, с които се опитва да установи връзка, разпуска четата и напуска района.

Следват пътувания между Букурещ, Нови Сад, Молдова и Белград. През 1862 г. в Белград създава Първата българска легия, в която се включва и Васил Левски. Легионерите участват в боевете при крепостта Калемегдан, а след нормализирането на отношенията между Сърбия и Османската империя легията е разпусната.

Раковски развива идеята, че освобождението трябва да се постигне чрез организирана въоръжена борба и общонародно въстание. В призив към българите той пише: „Мечом са българи своя свобода изгубили, мечом пак тряба да я добият!“

През 1866 г. заминава за Руската империя, където търси средства за въоръжаване на български чети, но не получава очакваната подкрепа. В края на същата година създава Върховно народно българско гражданско началство. На следващата година в България преминават четите на Панайот Хитов и Филип Тотю.

Георги Раковски не доживява свободата на България. Плановете и идеите му обаче оказват влияние върху следващото поколение революционери и върху развитието на организираното националноосвободително движение.