Бившият министър на външните работи и председател на 40-ото Народно събрание Георги Пирински призовава България да заеме активна позиция в търсенето на решение за прекратяване на бойните действия в Черноморския регион и изграждането на зона за споделена сигурност. Според него страната не бива да остава пасивен наблюдател на ескалацията, защото развитието на конфликта може да има сериозни последици за националната сигурност.

Пирински определя настоящия момент като инфлексна точка. Основният въпрос е дали конфликтът ще продължи да се изостря, или ще бъдат предприети стъпки за ограничаване на напрежението и търсене на изход. Мораториумът върху ударите в Черно море според него не трябва да се разглежда изолирано, а като част от по-широк процес за устойчив мир.

По думите му споделената сигурност означава всяка страна да отчита основните опасения на другата. За Русия водещо притеснение е Украйна да не представлява потенциална заплаха, докато за Киев основен приоритет е гарантирането на националната сигурност и предотвратяването на бъдещи руски нападения. Войната и разрушенията правят възстановяването на доверието изключително трудно.

Бившият външен министър поставя и въпроса дали Владимир Путин би приел мораториум върху ударите и какви условия биха насърчили подобно решение. Според него устойчивото споразумение изисква не само спиране на бойните действия, но и постепенно намаляване на взаимното недоверие.

Пирински критикува подхода на Европейския съюз, който според него не трябва да се ограничава до нови санкционни пакети и финансова и военна помощ за Украйна. Европейските държави трябва да формулират ясна стратегия за мир. България трябва да настоява ЕС да излезе със своята ясна визия за мир, а не само да приема поредния пакет санкции.

Той отбелязва, че в европейската политика съществува нагласа за стратегическо поражение на Русия, което поддържа логиката на конфронтация. Според него националният интерес на България не трябва да се свежда до безусловно подкрепяне на едната страна и заклеймяване на другата. Вместо това страната трябва да търси начини за намаляване на напрежението и създаване на условия за преговори.

Пирински предупреждава, че по-нататъшната ескалация, включително ударите по гражданска инфраструктура и разширяването на обхвата на атаките, създава допълнителни рискове за сигурността в региона. България трябва да използва възможностите си в рамките на Европейския съюз, за да насърчава инициативи за деескалация и прекратяване на бойните действия.