На 3 ноември Георги Мишев отбелязва 91 години. Роден в село Йоглав, Ловешко, той превръща наблюденията си върху българския характер, селото, града и променящото се общество в едни от най-разпознаваемите книги и филмови истории у нас.

Името му е трайно свързано с българското кино. По негови сценарии са заснети „Момчето си отива“, „Преброяване на дивите зайци“, „Селянинът с колелото“, „Вилна зона“, „Матриархат“ и „Дами канят“. В тези истории обикновеният човек не е фон, а главен герой – с амбициите, слабостите, хитруванията и надеждите си.

„Вилна зона“ излиза през 1975 г. под режисурата на Едуард Захариев, а сред актьорите са Катя Паскалева, Ицхак Финци и Наум Шопов. Сюжетът започва с новобранска вечер, но постепенно се превръща в картина на отношенията между хора, които делят парцели, амбиции и недоверие. Самият Мишев е разказвал, че идеята тръгва от дребна, но запомняща се случка – чул, че на новобранска вечер били изядени 5000 кюфтета. От тази подробност се ражда история за привидно обикновено събиране, в което изплуват абсурдите на всекидневието. Вилната зона във филма е повече от място: тя е малък модел на обществото със строежи без ред, спорове за граници, желание за собственост и стремеж човек да изглежда по-заможен и по-значим, отколкото е. Хуморът не отменя критичния поглед, а го прави по-видим.

Георги Мишев завършва Софийския университет през 1958 г. Работи като журналист, редактор и сценарист, а литературното му творчество включва разкази, повести и романи. Сред книгите му са „Осъмски разкази“, „Адамити“, „Добре облечени мъже“, „Произведено в провинцията“, „Отдалечаване“, „Дунав мост“ и „Вилна зона“. През 2015 г., когато навършва 80 години, е представено преработено и допълнено издание на романа „Вилна зона“. Тогава Мишев определя книгата като бавен роман, писан в продължение на четири десетилетия – знак, че темите за паметта, провинцията и човешките характери не приключват с един филм или една епоха.

Авторът е носител на Националната литературна награда „Йордан Йовков“, Наградата на София и отличия за цялостно творчество. Между 1990 и 1991 г. е депутат във Великото народно събрание, но най-трайното му присъствие остава в книгите и филмите. Мишев пише за хора, които често се опитват да прикрият смешното и тъжното в собствения си живот. Затова героите му продължават да звучат познато и днес – дори когато около тях вече няма новобранска вечер, а само една стара вила, спорен парцел и кюфтета, за които всеки има мнение.