На 2 юли 1949 г. в 9:15 часа Георги Димитров умира в санаториума „Барвиха“ край Москва. Министър-председател на България става Васил Коларов. Съветските медици поставят диагноза „сърдечна недостатъчност, чернодробна цироза, диабет, хроничен простатит“. Съществува обаче хипотеза за политическо убийство по нареждане на Сталин. Малко известен факт е, че косата и мозъкът на Димитров са изследвани от МВР и в тях е открит живак в доза 48 мг/кг при норма 2,33 мг/кг. Според експертите това доказва, че смъртта не се дължи на алкохолизъм или исхемична болест, а на вероятно отравяне. На 3 юли Министерският съвет решава тялото да бъде балсамирано и поставено в мавзолей. Балсамацията е извършена в Москва, след което тялото е транспортирано с влак до София. Съветският екип, воден от проф. Борис Збарски, работи в двореца „Врана“ – резиденцията на Димитров. Мавзолеят е построен за рекордните шест дни и е завършен на 10 юли 1949 г. Комунистическата власт обявява Димитров за „вожд и учител на българския народ“ и организира величествена церемония. Неудобни лица са изпратени в лагери. Мавзолеят се превръща в място за поклонение, използвано от комунистически делегации и държави от Третия свят.