Манол Пейков, издател и общественик, коментира появилата се публикация в германския вестник „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“, в която Георги Господинов е посочен сред авторите, заслужаващи Нобелова награда за литература. По думите му тази статия не представлява официална номинация. Най-важното в случая е, че една от най-престижните европейски медии признава, че българският писател заслужава отличието.

Пейков припомни, че процедурата по Нобеловата награда за литература остава строго поверителна. Информацията за номинациите и обсъжданията се пази в тайна в продължение на 50 години. Затова публичните прогнози и оценки на медии или литературни критици не могат да се приемат като потвърждение за реална номинация.

Според издателя желанието България да има свой Нобелов лауреат е естествено, но около отличието често се създават очаквания, които не отговарят на действителността. „Нобел е синоним на успех и то на абсолютно признат успех“, подчерта той. Той разказа и за разговор със шведския издател на Господинов, като даде пример с рязкото увеличение на продажбите на книги след присъждането на наградата.

Пейков определи международното признание на българската литература като процес, който изисква постоянство, безпристрастност и изграждане на контакти. Важна роля имат литературните агенти, преводачите и чуждестранните издателства. „Един писател не може сам да продава правата си. За чужбина това е абсолютно задължително“, заяви той.

Георги Господинов е първият български писател, спечелил Международната награда „Букър“ за романа „Времеубежище“, в превод на Анджела Родел. През октомври 2026 г. името му отново попадна в международни публикации, свързани с потенциални кандидати за Нобеловата награда, но официална информация за номинациите остава недостъпна.