Турският политик Ахмет Давутоглу обяви разпускането на Партията на бъдещето, като определи решението като „установяване на морална дистанция“ от замърсения политически климат. Той подчерта, че това не е капитулация, а призив за преосмисляне на политиката и за отговорност към Турция, която според него трябва да бъде основана на свобода, законност, социална справедливост и равноправно гражданство. Решението идва на фона на съдебно разделяне на основната опозиционна Народно-републиканска партия и опасения от натиск преди предстоящи избори.

Светът навлиза в период, в който локалните конфликти се превръщат в заплаха за глобалната икономика и международната сигурност. Войната в Иран, ударите срещу американски бази, нападението на Украйна срещу ирански кораб в Каспийско море, както и твърденията за севернокорейска военна помощ за Русия, очертават мрежа от свързани войни. Географията на войната вече включва не само армии, но и ракетни площадки, енергийни съоръжения, пристанища и водни резервоари. Китай също се появява като фактор чрез евентуална подкрепа за Иран с противовъздушни системи.

В тази картина Испания и Мароко излизат на преден план, а стратегическите протоци като Гибралтар и Ормуз придобиват ключово значение. Войната в Близкия изток се пресича с евразийските конфликти, което превръща Турция в стратегически кръстопът. Особено чувствителен за Анкара остава кюрдският въпрос, тъй като евентуално въоръжаване на кюрдските сили от външни играчи би могло да разшири конфликта и да засегне вътрешната сигурност на Турция.

Кипърският въпрос също се вплита в геополитическите игри. Гърция, кипърската гръцка администрация и Израел настояват за изтегляне на турските войски от острова и за премахване на гаранционния статут на Турция. Анкара отхвърля федерални решения и държи на позицията за две държави. Обединение не се очертава, а въпросът остава средство за геополитически натиск.

Липсва единен ключ за новата география на войните. Конфликтите се подхранват взаимно, границите между фронтовете се размиват, а великите сили трудно връщат дипломацията преди военната сила. Китай наблюдава и се учи, но отговорът за бъдещото преразпределение на влиянието остава отворен.