Общината в Гелзенкирхен определя т.нар. миграция по бедност от България и Румъния като едно от големите предизвикателства пред града. В момента там живеят около 12 000 души от двете страни. Мнозина са привлечени от евтините жилища и надеждата за работа, но често попадат в разпадащи се къщи с висок наем, а измамници прибират голяма част от социалните им помощи. Около тези сгради се трупат боклуци и има оплаквания за нарушено спокойствие.

Гелзенкирхен не само поставя проблема, но и действа. Още през 2013 г. градът изготвя концепция за имиграцията от България и Румъния. Преди три години е създадена служба за борба със злоупотребите със социални помощи. От регистъра са отстранени 4500 лица, регистрирани явно само за да получават социални придобивки. Разкрити са и около 640 случая на злоупотреба с помощи. Освен това 80 занемарени имота са изтеглени от пазара с подкрепата на държавата и провинцията; предстои те да бъдат съборени, а на тяхно място да се построят нови жилищни сгради, търговски обекти или зелени площи.

По отношение на свободното движение на работна ръка градът прилага по-строги правила от други градове. Имигрантът се счита за работник едва когато сам изкарва една трета от средствата си за издръжка. Само тогава има право на социални помощи. В други градове дори миниджоб от 603 евро е достатъчен за допълнителна помощ. Резултатът е, че все повече хора напускат Гелзенкирхен: през миналата година близо 500 души от Югоизточна Европа са се изселили.

Федералното правителство прие план за действие срещу измамите със социални помощи, състоящ се от десет точки. Целта е ведомствата да обменят данни по-лесно и по-бързо. Градовете ще могат да забраняват използването на занемарени имоти, като се предвижда и възможност за отчуждаване. Който работи малко или само фиктивно, вече няма да получава допълнителни социални помощи. Според новите мерки общините могат да откажат да плащат наем на социално слаби, ако жилището е негодно за обитаване.

Кметицата Андреа Хенце от ГСДП казва, че упоритостта на града да поставя тези проблеми вече дава резултати. Тя отбелязва, че ресурсите на общината са ограничени, но федералният план разширява възможностите за действие. Хенце отправя и искане към ЕС: свободното движение на работници в рамките на съюза трябва да бъде преразгледано, за да се ограничи в дългосрочен план т.нар. миграция по бедност от България и Румъния. Според нея са нужни повече конкретика и обвързващи ангажименти.