Проф. д-р инж. Ганю Щилянов е сред най-значимите фигури в българското транспортно строителство през втората половина на XX век. Той съчетава проектиране, строителство, управление на пътния сектор и преподаване, като оставя трайна следа както в пътната инфраструктура, така и във висшето инженерно образование. През 2026 г. се навършват 100 години от рождението му, а по този повод в УАСГ се провежда конференция под надслов „Съзидание за бъдещето – 100 години от рождението на проф. д-р инж. Ганю Щилянов – визионерът с кауза“.

Автомагистрален пръстен и пътна стратегия

Едно от най-важните направления в работата му е развитието на националната пътна мрежа. През 1972 г. колектив под негово ръководство разработва концепцията за автомагистралния пръстен на България, свързана с дългосрочното планиране на основните скоростни направления. Този период съвпада с началото на изграждането на автомагистралите „Тракия“ и „Хемус“, които се превръщат в ключови транспортни артерии. Щилянов съчетава научната и преподавателската работа с управленски отговорности – ръководител на катедра „Пътища“, началник на Главното управление на пътищата и заместник-министър. Така участва едновременно в концепциите и в практическата организация на строителството.

Ректор на ВИАС (1979–1987)

В продължение на два мандата, между 1979 и 1987 г., проф. Щилянов е ректор на Висшия институт по архитектура и строителство (ВИАС), днес УАСГ. През този период университетската инфраструктура се разширява значително: изградени са нов архитектурен корпус, аула „Максима“ с капацитет около 800 души, изчислителен център, лаборатории и студентски стол. Развива се и базата за отдих и обучение – обекти в Семково в Рила и по Черноморието. Студентите участват в строителството на новия корпус, включително в мраморните облицовки. През 1984 г. е направена първата копка на последния етап от разширяването. Тези инвестиции създават условия за обучение на поколения архитекти, строителни инженери и геодезисти.

Международен опит и признание

Проф. Щилянов работи и извън България. Като част от български инженери, изпратени в Мароко, той е главен инженер в Маракеш в продължение на няколко години. Там участва в проектирането и изграждането на улици, канализационна инфраструктура и организация на градското движение. При недостиг на специалисти често съчетава проектиране, геодезически измервания и пряко ръководство на строителните дейности. Сред международните признания е званието „доктор хонорис кауза“ на Дрезденския университет. Участва и в международни професионални организации в областта на пътното строителство и автомобилния транспорт, което допринася за контактите на българската инженерна общност с чуждестранни институции.

Преподавател с връзка към практиката

Съществена част от наследството му е преподавателската дейност. Подходът му поставя непосредствена връзка между теорията и реалните строителни обекти. Студентите получават знания не само за проектиране, но и за организация на строителството, управление на инфраструктурни проекти и решаване на практически инженерни проблеми. Лекциите му привличат голям интерес и оказват влияние върху професионалното развитие на стотици млади инженери.

Наследство в УАСГ

И днес името на проф. Ганю Щилянов присъства в академичния живот на УАСГ. Зала 220 носи неговото име и в нея се провеждат академични събития и обучения, включително курсове за специалисти по пътна безопасност. През юни 2024 г. именно там се състои официална церемония по връчване на свидетелства за професионална квалификация „Одитор по пътна безопасност“ на инженери, преминали специализирано обучение в университета. Дейността на проф. Щилянов оставя следа в две взаимосвързани направления – развитието на транспортната инфраструктура на България и подготовката на специалистите, които я проектират и изграждат. Професионалният му принцип е обобщен в латинската фраза „Via vit est“ – „Пътят е живот“. Тя отразява разбирането му за пътното строителство не просто като инженерна дейност, а като основа за икономическо развитие и свързаност между хората и регионите.