Европа е изправена пред безпрецедентна енергийна криза, след като сръбският президент Александър Вучич предупреди, че световните запаси от природен газ са достигнали исторически ниски нива. Комбинацията от геополитическо напрежение в Украйна и Близкия изток, прекъсвания на веригите за доставки и затварянето на ключови енергийни трасета застрашава директно енергийната сигурност на континента.
Военните действия в Близкия изток доведоха до тежки ограничения в Коридора на Ормузкия проток, през който преминава над една пета от световния обмен на петрол и втечнен природен газ. В допълнение, проблемите с поддръжката на редица европейски тръбопроводи и постоянните удари срещу енергийната инфраструктура в Украйна лишават пазара от предвидимост.
Вучич подчерта, че запасите от газ никога не са били толкова ниски. Цените на синьото гориво вече достигнаха най-високите си нива за последните три години, надхвърляйки границата от 730 долара за 1000 кубически метра. Експерти посочват, че извънредната ситуация принуждава държавите да преструктурират енергийните си политики и да разчитат на скъпи алтернативни трасета.
Сърбия, която разчита на внос по газопровода „Турски поток“ през България, предприема спешни стъпки за омекотяване на удара. Белград разполага с вътрешни буфери и запаси за спешни ситуации, но предупреди, че държавните бюджети в цяла Европа ще понесат огромно финансово бреме за субсидиране на цените. В същото време страната ускорява проектите за диверсификация чрез нови интерконектори и резервиране на капацитети за втечнен газ от Гърция. Подобни кризисни мерки и тавани върху маржовете на горивата бяха въведени и в България и Северна Македония.
Анализаторите са единодушни, че докато не се постигне трайно политическо решение на конфликтите в Украйна и Близкия изток, енергийният пазар в Европа ще остане силно уязвим на нови ценови сътресения.