Нарастващото напрежение в Близкия изток обикновено се свързва с цените на нефта, но не по-малко тревожно е отражението върху пазара на природен газ. Според анализатора Боян Рашев се задава нова газова криза, а опитите на Европейската комисия да я реши с тотална електрификация не дават резултат. Дори рекордното производство на ВЕИ и новите батерии не успяха да предотвратят скока на цените на тока през август, когато газът отново определяше пазарните нива в пиковите часове.

Ситуацията с газохранилищата се оказва по-лоша от 2021 г. Към началото на септември те са пълни едва на 65%, като Германия изостава най-много. Очакванията са до зимата запълването да достигне максимум 72%, а през пролетта да падне до 12-19%, което исторически е рекордно ниско ниво. Това почти гарантира екстремно високи цени на газа – вероятно над 100 евро за мегаватчас, особено при дълги студени периоди.

Отделно европейската индустрия ще бъде ударена от високите разходи за квоти въглеродни емисии. При цена на газа 100 евро/MWh себестойността на газовите централи надхвърля 200 евро/MWh, което означава, че те ще работят на загуба под нива от 210 евро/MWh и цените на тока ще са съответно високи.

Рашев отбелязва, че редица страни като Румъния, Турция и Норвегия инвестират в собствен добив, а дори Австрия започва разработването на голямо находище. България обаче продължава да бездейства – проектът за добив край Генерал Тошево е блокиран с десетилетие от екологична бюрокрация.

В същото време САЩ увеличават износа на втечнен газ и печелят конкурентно предимство пред ЕС, Китай и Япония. Анализаторът припомня сделката от миналата година, по която ЕС се задължи да купува американски горива за 250 милиарда долара годишно – нещо, което тогава изглеждаше нереалистично, но днес все повече прилича на реалност.