Бъдещето на Газа стои в центъра на сложен геополитически възел, в който се преплитат израелските съображения за сигурност, палестинските стремежи за независимост, американското влияние и регионалните амбиции на Иран и арабските държави.

След атаката от 7 октомври 2023 г. израелската политика се промени: в Тел Авив смятат, че Хамас не може да остане управляваща сила с военен капацитет. Но военният разгром не е достатъчен, за да изчезне идеологията на организацията.

Израел е изправен пред три възможни пътя: продължителен контрол върху Газа, предаване на управлението на палестинска структура под международен надзор или регионално споразумение с арабски държави и международни гаранции. Всеки от тях има цена и рискове.

САЩ се опитват да балансират между подкрепата за Израел и международния натиск. Американската визия включва изваждане на Хамас от военната власт, създаване на палестинска администрация, участие на арабски държави и международни гаранции за сигурността. Основният проблем остава кой е легитимният представител на палестинците.

Палестинската държавност отново е на дневен ред. Много държави подкрепят признаването на Палестина, но една държава изисква функциониращи институции, контрол над територията, икономическа основа и международни гаранции. В момента палестинското политическо пространство е разделено между Палестинската автономия на Западния бряг и влиянието на Хамас в Газа.

Иран следи внимателно ситуацията и използва палестинския въпрос като част от стратегията си за „ос на съпротивата“. Техеран предпочита асиметрични методи – съюзнически групировки, политическо влияние и регионален натиск – вместо директен военен сблъсък със САЩ или Израел. За Иран загубата на влияние в Газа би била стратегическо поражение.

Арабските държави имат прагматични интереси. Египет, ключовата страна заради границата с Газа, се опасява от масова бежанска вълна и разпространение на нестабилността. Катар действа като посредник благодарение на контактите си с Хамас. Саудитска Арабия може да повлияе на новия ред, но нормализирането с Израел вероятно ще зависи от реален политически напредък по палестинския въпрос.

Очертават се три сценария. Първият – международно подкрепено възстановяване и път към палестинска държавност – е най-оптимистичният, но изисква огромни компромиси: Хамас да бъде изключен от военната власт, Иран да загуби влияние, а палестинците да приемат реформи. Вторият сценарий е замразен конфликт с постоянна нестабилност, частично разрушена Газа, зависимост от помощ и периодични ескалации. Третият и най-опасен сценарий е нова регионална война, включваща пряк сблъсък между Израел и Иран, ескалация с „Хизбула“ и атаки срещу американски сили.

Крайният въпрос не е само кой ще управлява Газа, а дали регионът ще продължи да решава конфликтите с войни или ще намери политическа формула. Бъдещето на Газа е тест за способността на света да превърне една от най-дългите трагедии в възможност за ново начало.