Поскъпването на газа за ноември с 32,52% е най-голямото увеличение от три години и отново показа колко уязвима е българската енергетика. На този фон Българският енергиен холдинг се оттегли от проучванията за нефт и газ в блок „Хан Аспарух“ в Черно море след два сондажа без надеждно търговско откритие. Държавният холдинг е похарчил над 13 млн. евро за дял в проекта.

Газът остава скъп и непредвидим ресурс, чиято цена зависи от международните пазари и геополитически кризи. Дори собствени залежи не гарантират по-ниски сметки за домакинствата, а проучването и добивът изискват големи инвестиции и носят рискове за общностите, почвата, водата и морската среда.

Една трета от потреблението на газ в България отива в нереформираната и неефективна „Топлофикация София“. Затова зависимостта от газа пряко засяга сметките за отопление, но решението не е в търсенето на нови количества. Нужна е поетапна трансформация на дружеството и модерна топлофикация с местни и възобновяеми източници.

Сред възможните решения са големи термопомпи, геотермална енергия, оползотворяване на отпадна топлина от промишлеността и градската инфраструктура, възобновяеми енергийни източници, топлинни акумулатори и модернизирана топлопреносна мрежа. Комбинацията им може да направи системата по-ефективна и по-малко уязвима към ценови сътресения.

„Топлофикация София“ от години е в финансови затруднения и се нуждае от мащабна модернизация. Инвестициите трябва да намаляват разходите за гориво и да осигуряват дългосрочна устойчивост, вместо да затвърждават зависимостта от газ. Оттеглянето от „Хан Аспарух“ е повод за преосмисляне на приоритетите: публични средства е по-разумно да отидат в модернизация на отоплението, която намалява потреблението на газ, а не в рискови опити за нов добив.