На 15 октомври 1014 г. Гаврил Радомир е провъзгласен за цар на България. Това се случва девет дни след смъртта на баща му Самуил, който умира на 6 октомври 1014 г. Според византийския хронист Йоан Скилица именно тази дата бележи началото на управлението на новия владетел.

Самуил умира след тежко поражение на българската армия при Ключ на 29 юли 1014 г. Византийският император Василий II пленява голям брой български войници и нарежда те да бъдат ослепени. Средновековните разкази свързват смъртта на Самуил с потреса му от вида на осакатената войска.

Гаврил Радомир вече има военен опит, когато поема престола. След поражението при Ключ той спасява баща си, като го извежда от бойното поле и го отвежда на сигурно място. По-късно той трябва да управлява държавата в момент, когато византийският натиск се засилва, а българската войска е понесла тежки загуби.

Йоан Скилица описва новия владетел с думите: „По ръст и сила приличал на баща си, но значително му отстъпвал по разум и мъдрост.“ Тази оценка е част от византийския разказ за наследника на Самуил, но не променя факта, че Гаврил Радомир продължава съпротивата срещу империята.

Гаврил Радомир управлява България от октомври 1014 до 1015 г. През този период войната с Византия не спира. Българската държава запазва съпротивата си, но е отслабена от поражението при Ключ и от вътрешни борби около престола.

През 1015 г. Гаврил Радомир е убит от братовчеда си Иван Владислав, син на Арон – брат на Самуил. След убийството Иван Владислав заема трона. Така властта преминава към друга линия на династията, а България продължава да воюва с Византия още няколко години.

През 1018 г., след смъртта на Иван Владислав, Първото българско царство пада под византийска власт. Управлението на Гаврил Радомир остава кратко, но се вписва в последния етап от съпротивата на държавата на Самуил срещу Василий II.