Александър Велики и съдбоносната битка при Гавгамела
На 1 октомври 331 г. пр.н.е. на равнината край Гавгамела се сблъскват армиите на Александър Велики и Дарий III. Тази битка решава посоката на древния Близък изток и отваря пътя на македонския цар към сърцето на Ахеменидската империя.
Битката при Гавгамела се състои на 1 октомври 331 г. пр.н.е. в Месопотамия, източно от река Тигър, в района на днешен Ирак. Известна е и като битката при Арбела заради близкия град, свързван с днешния Ербил. Персийският цар Дарий III избира открит и предварително подготвен терен, който да позволи на конницата и бойните колесници да маневрират.
До решаващия сблъсък се стига след две тежки поражения за Персия – при река Граник през 334 г. пр.н.е. и при Иса през 333 г. пр.н.е. След Иса Дарий III се оттегля и събира нова, значително по-голяма армия. Александър вече има боен опит, дисциплинирана пехота, конница и командири, свикнали да действат съгласувано.
В нощта преди битката част от военачалниците на Александър предлагат изненадваща атака. Според историка Ариан царят отказва с думите: „Би било срамно да откраднем победата.“ Така македонската армия изчаква дневна светлина, за да се изправи срещу персийските сили в открито сражение.
Дарий III разполага войските си така, че да използва численото си превъзходство и широкото бойно поле. Персийската армия включва конница от различни части на империята, пехота и бойни колесници. Македонците са по-малобройни, но Александър запазва подвижността на формациите си и търси пролука в противниковата линия.
В решаващия момент той повежда конницата си към персийския център, където се намира Дарий. Атаката създава опасност за царя и неговия щаб. Дарий напуска бойното поле, а отстъплението му допринася за разпадането на персийската съпротива. Античните разкази се различават в детайлите за движението на владетеля и войските му, но съвременният вавилонски астрономически дневник също отбелязва поражението на Дарий и бягството на хората му.
Гавгамела е решаваща военна победа, но Персийската империя не изчезва напълно в самия ден на битката. Александър продължава към Вавилон, където влиза през октомври 331 г. пр.н.е., а след това завзема Суза и Персеполис. Победата е кулминацията на поредица сражения, след които той поема властта над Вавилон и започва да разширява контрола си на изток.
Дарий III се оттегля към източните области на държавата, но не успява да възстанови властта си. През 330 г. пр.н.е. е убит от свои приближени, докато Александър го преследва. След Гавгамела Александър се представя като наследник на персийската царска власт, а завладените територии стават основа на огромна държава, простираща се от Египет и Мала Азия до Централна Азия и Индия.
Затова битката при Гавгамела остава не просто победа над една армия. Тя прекършва политическия център на Ахеменидската империя и променя посоката на историята на древния свят.