Европейските електроенергийни пазари преживяха нов шок, след като цените на тока достигнаха рекордни нива в ключови държави, особено в Южна Швеция, Дания и Германия. В понеделник вечерта в Германия цената на пазара „Ден напред“ достигна 740 евро/MWh в 19:45 ч. – нов рекорд за 2026 г. Потреблението там е било 58,1 GW, а собственото производство – едва 41,8 GW. Това означава, че най-голямата европейска икономика е трябвало да внесе 16,3 GW, или 28% от текущото си потребление. За сравнение, това е около четири пъти повече от средния летен товар на България. Ситуацията се случва при относително ниско потребление; в студена зимна вечер то редовно надхвърля 75 GW, а наличните централи са същите.

Причината е липсата на вятър и слънце. Наземните вятърни централи в Германия са с общ капацитет 71 GW, но са произвеждали под 380 MW – само 0,5% от мощността си. Офшорните 11 GW са добавяли около 1,5 GW. Слънцето не е участвало. Така 200 GW инсталирани системни ВЕИ са давали по-малко от 2 GW. Дупката в баланса е запълнена основно от въглищни и газови централи – общо 28 GW. Лигнитните централи са работили с 11,3 от 14,8 GW, докато газовите – само 9,6 от 35,3 GW, защото цената на горивото има значение.

Подобно е положението и в Дания в същия час. Там почти няма значими топлоцентрали, затова страната е трябвало да внесе 43% от необходимото електричество, а пиковата цена е достигнала 756 евро/MWh. Модерните батерии не са показани в данните, но ако имаха съществено значение, цените нямаше да са толкова високи. Това е едва първият летен епизод на вечерно затихване на вятъра; зимната ситуация би била много по-сложна.

Системите на Германия и Дания, а също и на Белгия и Великобритания, зависят от капризите на вятъра. Когато духа, токът е евтин. Когато спре, ток има – другите европейски държави не са ликвидирали енергетиката си в такъв мащаб – но той е много скъп. Така европейският индустриален мотор остава зависим от вятъра и уязвим на всяка промяна в него.