Външната политика на правителството на Румен Радев е поредица от разнопосочни сигнали, които объркват както съюзниците, така и противниците на страната. Опитите за балансиране между интересите на САЩ, Европейския съюз и авторитарни режими като тези в Русия и Иран водят до вътрешни противоречия и пропуснати възможности. Например, военната помощ за Украйна беше спряна, но външната министърка Велислава Петрова подкрепи декларация в Киев. Премиерът отхвърли поканата за участие в „Коалиция на желаещите“ в Париж, но после прие декларацията. Същевременно, разрешението за използване на авиобазата в Безмер от американски самолети за операция в Близкия изток доведе до остри реакции, а Радев едновременно нарече САЩ „основен съюзник“ и заяви, че държи на добрите отношения с Иран. Подобни двойни послания се наблюдават и при опитите за изключване на руски лица от санкциите на ЕС. Липсата на ясна визия за геополитическото позициониране на България създава недоверие у инвеститорите и съюзниците, което води до изпуснати шансове за укрепване на отбраната и за превръщане на страната във важен регионален фактор. За Европа тази несигурна политика не е голям проблем, но за България тя представлява катастрофален пропуск.