Българската външна политика е изправена пред сложни компромиси, особено около два ключови случая: неучастието в Коалицията на желаещите за Украйна и разрешаването на американски самолети-цистерни да използват авиобаза Безмер. Първият случай разкрива разминаване между официалната позиция на премиера Радев и подписването на Декларацията от Киев, което предизвика критики. Авторът подкрепя неучастието в Коалицията, считайки, че то подкопава възможностите за компромис с Русия, която заплашва да третира чужди сили като легитимна цел. Вторият случай поставя дилема между придържането към международното право и стратегическото партньорство със САЩ. Решението на парламента да разреши ползването на базата се основава на договор от 2006 г. и е продиктувано от нуждата да се запази доверието на съюзника. Авторът прави паралел с бомбардировките над Югославия през 90-те, когато президентът Петър Стоянов загърби личните си възражения в името на националния интерес. Критикува опозицията (ГЕРБ, ПП, ДБ) за неучастие в гласуването, определяйки го като безотговорно. В заключение, авторът подкрепя идеята за интегрална външна политика, която балансира стратегическите приоритети, суверенното равенство и националното достойнство, като признава неизбежността на компромисите.