Към края на юли брутният външен дълг на България възлиза на 69,814 милиарда евро, което представлява 56,1 процента от прогнозния брутен вътрешен продукт на страната. За една година задълженията са се увеличили с над 14,57 милиарда евро, или с 26,4 на сто.

Краткосрочните задължения се удвояват

Най-осезаемата промяна е в структурата на дълга. Краткосрочните задължения нарастват със 109 процента за година и вече достигат 19,362 милиарда евро, или 27,7 процента от общия дълг, при 9,262 милиарда евро година по-рано. Дългосрочните задължения се увеличават с по-умерените 9,7 процента и възлизат на 50,451 милиарда евро. Малко над 57 процента от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година, а 72,6 на сто от всички задължения са деноминирани в евро.

Евросистемата изстрелва задълженията на централната банка

Държавното управление запазва най-голям дял в структурата на външния дълг – 18,846 милиарда евро, което е увеличение с малко над 1 милиард евро, или 5,9 процента, спрямо миналото лято. Най-сериозният индивидуален скок обаче е при задълженията на централната банка, които нарастват с 8,715 милиарда евро до общо 10,604 милиарда евро. Промяната отразява пряко задълженията, свързани с разпределянето на евробанкноти в рамките на Евросистемата – следствие от присъединяването на България към еврозоната от 1 януари тази година.

Банки и частен сектор

Външните задължения на другите парично-финансови институции, сред които банките и фондовете на паричния пазар, отчитат ръст от 47,8 процента и достигат 11,397 милиарда евро. При останалите сектори увеличението е минимално – 4,1 процента до малко над 14,84 милиарда евро. Вътрешнофирменото кредитиране в страната също бележи леко повишение от 3,9 процента и към края на юли възлиза на 14,125 милиарда евро.

Общата картина показва задълбочаваща се зависимост от външно финансиране при едновременно нарастване на краткосрочния компонент на дълга, което прави структурата на задълженията по-чувствителна към промени в лихвените условия и в достъпа до финансиране.