На 8 ноември 1950 г. Вълко Червенков е избран за генерален секретар на ЦК на БКП. Това се случва няколко месеца след като той поема правителството на Народна република България и поставя началото на период, в който партийното и държавното ръководство се концентрират в едни ръце.

До промяната се стига след смъртта на министър-председателя Васил Коларов на 23 януари 1950 г. На 3 февруари Червенков оглавява правителството, като по това време вече е сред най-влиятелните фигури в БКП. Протокол от заседание на Политбюро на ЦК на БКП от 2 ноември 1950 г. отбелязва решения по предложения на пленума за избирането му за генерален секретар; в документа е посочено и предложението Тодор Живков да стане кандидат-член на Политбюро. За дата, на която Червенков заема възстановения партиен пост, е посочен 8 ноември 1950 г. Той остава генерален секретар до 1954 г., а като министър-председател управлява до април 1956 г.

При Червенков двете най-високи длъжности в държавата и партията са съчетани за първи път след смъртта на Георги Димитров. Това укрепва позициите му и го превръща в основната политическа фигура в страната в началото на 50-те години. Периодът е белязан от силно централизирано управление и утвърждаване на публичен образ на партийния ръководител като основен носител на политическата линия. По-късно самият Червенков признава пред пленума на ЦК на БКП през април 1956 г., че „култът към моята личност като председател на Министерския съвет, а след това и като генерален секретар на ЦК на БКП получи у нас широко разпространение“.

На заседанията на ЦК на БКП от 25 и 26 януари 1954 г. длъжността генерален секретар е премахната. Тодор Живков е утвърден за първи секретар на Централния комитет, докато Червенков запазва водещата си роля в държавното управление и остава министър-председател. След Априлския пленум през 1956 г. Червенков е освободен от премиерския пост. Начело на Министерския съвет застава Антон Югов, а промяната поставя началото на оттеглянето на Червенков от върха на политическата власт.