Вълко Червенков: възход и падение

Вълко Червенков е роден на 6 септември 1900 г. в Златица и умира на 21 октомври 1980 г. в София. Пътят му започва като нелегален комунистически активист. Участва в Септемврийското въстание през 1923 г., а след атентата в църквата „Света Неделя“ и репресиите през 1925 г. е осъден задочно на смърт и заминава за Съветския съюз.

В СССР работи в Коминтерна и се включва в ръководството на българската комунистическа емиграция. Там се сближава с Георги Димитров, чиято сестра Елена по-късно става негова съпруга. През 1944 г. Червенков се завръща в България, а през февруари 1945 г. е избран за член на Политбюро на ЦК на БКП.

След смъртта на Димитров през 1949 г. той се превръща във водеща фигура в партията. От 1950 до 1954 г. е генерален секретар на БКП, а от февруари 1950 до април 1956 г. е министър-председател. По това време България следва съветския сталински модел: ускорена индустриализация, колективизация на селското стопанство и силно централизирано управление. През 1955 г. страната се присъединява към Варшавския договор. Изграждат се големи промишлени и инфраструктурни обекти, но режимът засилва натиска върху обществото, преследва инакомислещите и използва Държавна сигурност и съдебни процеси. Около Червенков се изгражда и култ към личността по съветски образец.

След смъртта на Сталин и започналата десталинизация позициите му отслабват. На Априлския пленум на ЦК на БКП през 1956 г. култът към него е осъден, а Червенков признава, че сам е утвърждавал своя култ. През април 1956 г. той е освободен от премиерския пост, който заема Антон Югов. Червенков остава в Политбюро и става заместник-председател на Министерския съвет, но влиянието му постепенно намалява. През 1957–1958 г. ръководи Министерството на народното образование и културата. През ноември 1961 г. е изваден от Политбюро, а година по-късно е изключен от БКП и отстранен от Централния комитет. Членството му е възстановено през 1969 г., но той не се връща в първите редици на властта.

Вълко Червенков остава в историята едновременно като един от архитектите на сталинизирането на България и като политик, чието отстраняване бележи началото на нов етап в управлението на комунистическата държава.