Равносметка за една насилствена кампания

Периодът на т.нар. „Възродителен процес“ е представен като сложна, тежка и противоречива политика, чиито идеолози и организатори са действали без ясна логика и с тежки последици за България. Още в началото на 80-те напрежението в турските райони расте, а поединични наказателни акции и публични арести през 1984 г. го изострят допълнително. Решението за военна дислокация и по-груб натиск води до стълкновение на 18 декември 1984 г. в община Бенковски, при което са ранени 18 души, а при стрелба загиват майка и дъщеря Тюркян — случай, който по-късно се превръща в силен символ за ДПС.

След това турската общност се организира по-активно срещу кампанията, а България навлиза в тежък конфликт с Турция. През януари 1985 г. Съветският съюз отправя сериозна забележка към Тодор Живков заради очакваната стагнация в отношенията; Андрей Луканов изразява несъгласие с военни среди, които смятат, че силата е достатъчна. Турция от своя страна активизира международна и мюсюлманска подкрепа срещу България. През април 1985 г. три семейства успяват да преминат границата с Гърция, след което с помощта на Турция стигат до Швейцария и Анкара, където са посрещнати като герои.

Периодът 1985–1989 г. е описан като най-сложният за управлението: почти двойно по-нисък износ, загуба на пазари, по-високи транспортни разходи и напрежение вътре в страната. Като особено нелепа мярка е посочено откриването на затвора в Белене, което според разказа лишава държавата от стотици хиляди работници и задълбочава изолацията.

Авторът разказва за работата си в гранични войски и за докладна записка до Тодор Живков от 15 април 1989 г. В нея той прави равносметка на турския проблем и предлага ограничаване на порочната взискателност към общинските комитети, балансиране на силата и отношението към местните хора, закриване на затвора в Белене и извеждане в Швеция, Норвегия и Финландия на най-пострадалите и на водачите на протестите. На среща във военния отдел на ЦК на БКП на 2 май 1989 г. той предупреждава, че ако до 25 май водачите не бъдат изведени в чужбина, ще има директен сблъсък, а ако до 30 май границата с Турция не бъде отворена, има риск от гражданска война.

Според разказа предложенията по-късно са изпълнени почти дословно. Споменава се и среща през 2014 г. с бившия турски министър-председател Месут Йълмаз, който оценява значението на това, че България не е допуснала вътрешен разлом и още по-тежка криза. Вдигането на бариерата при Капитан Андреево е представено като цивилизован край на една утопична и скъпа политика. Сред тежките ѝ последици са загубата на големия арабски пазар, на подкрепата от арабските страни и на вземания за над 3 млрд. долара.

Накрая текстът поставя въпроса за равносметката през следващите 35 години и твърди, че България е изгубила позиции, а днес 1% са свръхбогати, докато 99% чакат и търсят. Заключението е, че държавата трябва да бъде поставена на пиедестал и че без ясна оценка на управленските грешки има риск от ново насилствено „възраждане“, този път срещу всички българи.