В българските въглищни райони – около „Марица-изток“, Перник и Бобов дол – от години се наблюдава тревожна демографска и здравна картина. Твърденията, че енергийният преход ще предизвика обезлюдяване, не се потвърждават от данните: обезлюдяването е започнало много преди обсъждането на отказа от въглища. По-скоро преходът може да се превърне в инструмент за ограничаване на демографския срив, ако бъде съчетан с целенасочена икономическа политика.

Най-силният сигнал е свръхсмъртността. В трите общини, където въглищата са моноиндустрия – Раднево, Гълъбово и Бобов дол – коефициентът на смъртност през 2024 г. е съответно 20,9‰, 23,8‰ и 27,4‰. За страната стойността е 15‰, което само по себе си е високо ниво за ЕС. Това означава, че в тези общини умират около 2,5 на 100 души годишно, докато средно за ЕС показателят е около 1 на 100. Статистически анализ за 2015–2024 г. показва, че разликата не е случайна: във въглищните общини има средно с 6,8 повече смъртни случая на 1000 души годишно, или около 220 допълнителни смъртни случая годишно. Резултатът остава значим и след изключване на пандемичните години.

Причините са комплексни. Демографската структура е неблагоприятна: младите хора се изселват, раждаемостта е много ниска, а в някои райони има професионално обусловен превес на мъжкото население. Здравните услуги и превенцията са слаби. Добавя се и добре документирано замърсяване на въздуха. Официални данни отчитат многократни превишения на серен диоксид, а независими измервания показват още по-високи стойности. Замърсяването със серен диоксид, азотни оксиди и фини прахови частици има пряка връзка с преждевременна смъртност. Различни международни оценки сочат, че въглищната енергетика причинява стотици преждевременни смъртни случаи годишно в България и води до значими икономически и здравни загуби, включително повишен риск от астма при деца.

Въпреки това защитниците на въглищата често не приемат тези рискове. При допитване до експерти се открива силна статистическа връзка: който подкрепя запазването на въглищните мощности, почти винаги твърди, че те не са опасни за здравето. Това поставя въпроса дали оценката за ограничено здравно въздействие не се дължи на желание работата на централите да бъде удължена максимално.

Икономическата картина също е показателна. Раднево и Гълъбово са сред общините с най-високи средни заплати в страната, но учениците там имат слаби резултати по математика. Бобов дол също е с високи доходи и ниски образователни постижения. Тези места дават работа и заплати, но не създават условия за семейства и отглеждане на деца. Родителите често приемат здравни рискове, за да осигурят доходи, с които децата им да живеят другаде. В личен план това може да изглежда героично, но в системен план е разрушително.

Демографският спад не е следствие от енергийния преход. Прогнози още преди активните дебати за Зелената сделка показват, че при запазване на старата траектория населението на Раднево и Гълъбово ще намалее с над 40% до 2050 г. Опитът от други въглищни региони също подсказва, че основният риск при трансформацията може да е недостигът на работна ръка, а не масово затваряне на работни места.

Затова ключовият въпрос не е дали преходът ще има демографски последици, а как ще бъде управляван. Ако засегнатите райони своевременно се откъснат от въглищната зависимост и получат нова индустриална политика, те могат да премахнат част от факторите, които потискат регионалната демография. За „Марица-изток“ предимствата са опитна индустриална работна ръка, мощна енергийна инфраструктура и добра географска локация. На тази база могат да се развиват чисти и модерни производства, ориентирани към глобалните пазари. Световният опит показва, че дори тъжни въглищни общини могат да се превърнат в привлекателни места за живот, ако бизнес, наука и държава работят синхронно в национален интерес.