Александър Вучич подава оставка като президент на Сърбия, за да се кандидатира за министър-председател на предсрочните парламентарни избори на 25 октомври. Сръбската прогресивна партия вече го издигна начело на листата си, която ще се яви под името „Александър Вучич – Обединена Сърбия“.

Вучич заяви, че след оттеглянето си ще води кампанията като „обикновен гражданин“. Той ще пътува със собствен автомобил „Шкода“ и кемпер, тъй като няма да може да използва хотелите по време на обиколките си из страната. По думите му предстоят още много села, в които не е бил.

На 9 септември Вучич разпусна Народната скупщина и насрочи предсрочния вот след предложение на правителството от 7 септември. Избирателите ще гласуват за 250 депутати, а за контрол над парламента и правителството са нужни най-малко 126 места. Според конституцията при оставка на президента председателят на Народната скупщина временно изпълнява функциите на държавен глава. Той може да заема тази роля най-много три месеца и е длъжен да насрочи президентски избори в срок до 90 дни от прекратяването на мандата. Така Вучич ще може да се концентрира върху парламентарната кампания, но няма да заема президентския пост в деня на вота. Ако партията му спечели достатъчно места и намери парламентарна подкрепа, Народната скупщина ще трябва да избере ново правителство, начело на което може да застане той.

Предизборната кампания се провежда на фона на продължителни студентски протести, започнали след срутването на козирка на железопътната гара в Нови Сад през ноември 2024 г. При инцидента загинаха 16 души. Протестиращите настояват за отговорност от длъжностните лица и за разследване на предполагаеми корупционни практики, а впоследствие поискаха и оттегляне на управляващите. Според проучване на Faktor Plus, проведено между 16 и 20 септември, блокът около управляващата партия получава 48,6% подкрепа, а студентската листа – 37,1%. Друго изследване, публикувано през юли, дава преднина на студентите от 39,6% срещу 37,5% за силите около Вучич. Разминаването показва, че резултатът остава несигурен. Студентското движение участва със самостоятелна листа от 250 кандидати, сред които преподаватели, лекари, предприемачи, културни дейци и активисти. Листата е регистрирана на 14 септември, а начело е професорът от Медицинския факултет на Новосадския университет Илия Срданович.

Външната политика също е част от залога. Вучич твърди, че Сърбия ще запази курса към членство в Европейския съюз, като едновременно с това поддържа отношения с Русия и Китай. В речта си пред Общото събрание на ООН той заяви, че „пълноправното членство в ЕС остава за нас стратегически приоритет“, но призова за по-ясни перспективи пред страните кандидатки. Белград продължава да не се е присъединил към санкциите срещу Москва. Според Европейската комисия съгласуването на сръбската външна политика с тази на ЕС е нараснало, но отношенията с Русия и въпросът за Косово остават сред основните препятствия пред европейската интеграция на страната. Изходът от изборите ще определи не само дали Вучич ще стане премиер, но и кой ще контролира правителството в период на силно вътрешно напрежение. Междувременно Сърбия ще трябва да проведе и президентски избори в рамките на 90 дни след оставката му.