Успешният дебют е само началото, но за повечето творци второто издание се превръща в тежко бреме. Причината е времевият натиск: за първия албум се трупат идеи с години, докато за втория музикантите разполагат с броени месеци, изпълнени с турнета и преса. Това неусетно задушава спонтанността. Към това се добавя и страхът от очакванията – артистите започват да се съмняват в собствения си талант, изпадат в синдром на самозванеца, а коментарите на фенове и критици ги парализират. Освен това промяната в начина на живот – от борба към лукс – лишава текстовете от автентичност, тъй като вдъхновението от трудния живот изчезва. Въпреки това има и изключения: Нирвана, Адел, Майкъл Джексън, Ейми Уайнхаус и Металика създават втори албуми, които не само не се провалят, а стават върхове в кариерите им. Съвременните продуценти прилагат стратегии за справяне с капана – запазват най-силните песни за втория проект, изолират артистите от негативното влияние на мрежите и ги изкарват от комфортната им зона чрез колаборации. В крайна сметка вторият албум е ситото, което отличава краткотрайните сензации от истинските легенди, защото натискът може или да сломи, или да създаде диаманти.