Скъп газ при по-малки обеми

Световните разходи за внос на втечнен природен газ през 2026 г. ще нараснат с поне 39 млрд. долара, макар внесените количества да се свият с 60,7 млн. тона. Общата сметка се очаква да достигне 256,3 млрд. долара при 217,8 млрд. долара в сценарий без конфликт – ръст от близо 18%. Изчисленията са при сценарий, в който доставките от Катар и Обединените арабски емирства остават прекъснати от март до края на 2026 г. Причината е продължаващото нарушаване на доставките от Близкия изток и ограниченията през Ормузкия проток.

Европа е най-уязвима

Европа ще понесе най-голямото увеличение в абсолютна стойност: разходите за внос на LNG ще нараснат с най-малко 12 млрд. долара, или с около 18%, до близо 79 млрд. долара, въпреки очакваното намаление на търсенето с 24 млн. тона. Планираните 24,7 млн. тона от Катар през 2026 г. почти няма да бъдат реализирани – очаква се 20,6 млн. тона да отпаднат. Около 65% от европейския внос минава през спот пазара, където цените реагират веднага на сътресенията. Средната цена на LNG за Европа вече е скочила с 47%, което прави потребителите особено уязвими към нови ценови удари.

Азия ограничава щетите

Източна Азия е по-добре защитена. Разходите за LNG там се очаква да нараснат с 9,7% до 104,6 млрд. долара при първоначално прогнозирани 95,3 млрд. долара. Само 14,5% от вноса се купува на спот пазара, а 82% от дългосрочните договори са обвързани с цените на петрола. Договорите, индексирани към петрол, са поскъпнали с около 28%, докато тези към газови борси и спот пазара – с около 72%. В Южна Азия реакцията е по-скоро свиване на вноса, като Пакистан намалява покупките по-рязко от Индия.

Ормузкият проток остава риск

Преди конфликта през Ормузкия проток са преминавали близо 20% от глобалните доставки на LNG, основно от Катар. Нарушенията в корабоплаването и износа предизвикаха сериозни сътресения, принудиха вносителите да пренасочват товари и да търсят алтернативни маршрути. Въпреки частичното възстановяване след временно споразумение между САЩ и Иран през юни, обемите остават значително под нивата отпреди конфликта.

Кой печели и какво значение има сигурността

Кризата създава възможности за производители извън Близкия изток. Американските доставки за Европа имат стратегическо предимство, защото не минават през Ормузкия проток. За азиатските пазари обаче американският LNG може да бъде затруднен от ограниченията на Панамския канал и по-дългите маршрути, което увеличава ролята на Австралия и Канада. Разширяването на американския капацитет за втечняване може да помогне за диверсификация, но има риск да засили натиска върху вътрешните цени в САЩ. Основният извод е, че енергийната сигурност изпреварва цената: дългосрочните договори, разнообразните доставчици и надеждните транспортни маршрути стават все по-важни. Диверсификацията на ценовите механизми може да ограничи разходите, но не гарантира физическа наличност. Дори намаляващото потребление не води до по-ниски разходи, когато доставките са ограничени и конкуренцията за наличните количества се засилва.