На 5 ноември 2018 г. „Вояджър 2“ преминава през хелиопаузата – границата, където слънчевият вятър и магнитното влияние на Слънцето отстъпват пред междузвездната среда. Така апаратът става вторият създаден от човека обект, достигнал междузвездното пространство, след „Вояджър 1“ през 2012 г.

НАСА обявява резултата на 10 декември 2018 г. По това време „Вояджър 2“ е на повече от 18 милиарда километра от Земята, а радиосигналът пътува около 16,5 часа в едната посока. Ръководителят на научния екип Ед Стоун отбелязва, че има още много за научаване за района непосредствено отвъд хелиопаузата.

Преминаването е установено чрез няколко независими измервания. Плазменият експеримент отчита рязък спад на скоростта и потока на частиците от слънчевия вятър. Промените се потвърждават и от системата за измерване на космически лъчи, прибора за нискоенергийни заредени частици и магнитометъра. Данните показват, че апаратът е преминал хелиопаузата, но не е напуснал напълно Слънчевата система.

„Вояджър 2“ е изстрелян на 20 август 1977 г., а „Вояджър 1“ – на 5 септември, 16 дни по-късно. Въпреки това „Вояджър 1“ достига междузвездното пространство по-рано заради по-бързата си траектория и различната посока на движение. „Вояджър 2“ следва по-дълъг маршрут и преминава край Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун.

Първоначално мисията е планирана за пет години и за изследване на Юпитер и Сатурн. По-късно гравитационните маневри и успешната работа на апарата позволяват програмата да бъде разширена. „Вояджър 2“ остава единственият космически апарат, посетил отблизо Уран и Нептун.

В популярния разказ апаратът често е описван като напуснал Слънчевата система. По-точно е да се каже, че той е излязъл от хелиосферата и е навлязъл в междузвездното пространство. Границата на Слънчевата система се поставя значително по-далеч – отвъд облака на Оорт, където ледени тела продължават да бъдат под гравитационното влияние на Слънцето.

Двата апарата носят златни дискове със звуци, изображения и послания от Земята. Създадени за кратка планетарна мисия, десетилетия по-късно те продължават да изпращат данни от пределите на слънчевото влияние.