Волфрамът поскъпва 8,5 пъти: пазарен сигнал за война?
Волфрамът е метал с уникална роля: без него няма твърди сплави, високоскоростни инструменти, авиационни двигатели, ракети и бронебойни боеприпаси. Европейската цена на основния междинен продукт АРТ (амониев параволфрамат) е скочила до почти 3000 долара за тон – ръст от 8,5 пъти от началото на 2025 г. Това е далеч над оценките, че 600–700 долара биха стимулирали ново западно производство, а пределната цена в Китай е около 500 долара.
Според пазарната логика подобна цена трябва да предизвика вълна от нови мини. Волфрамът обаче не е обикновен пазар. Веригата му е силно концентрирана: Китай произвежда близо 80% от световния добив – около 67 хиляди тона от общо 85 хиляди. Зависимостта е още по-голяма при химическата преработка до АРТ, прах, волфрамов карбид и феросплави. През 2025 г. 68% от стойността на европейския внос на фероволфрам е дошъл от Китай.
Поскъпването не се дължи само на индустриалното търсене. Пекин въведе разрешителен режим за износ на волфрамови продукти и ограничи добивните квоти. САЩ отговориха с мита, забрани за китайски материали в отбраната, държавно финансиране и изграждане на стратегически резерви. Войните в Украйна и Близкия изток допълнително ускоряват потреблението, защото волфрамът в боеприпасите не се рециклира.
Историята показва същия модел. Австралийските мини, които оживяват по време на световни войни, затварят след мира. Hatches Creek стартира през 1915 г., работи по време на Втората световна война под държавен контрол и спира окончателно през 1957 г. Mt Carbine има подобен цикъл, а днес отново произвежда. Wolfram Camp се подготвя за възстановяване. Същото се случва в Южна Корея, Канада, Испания и Великобритания.
Реалните ограничения обаче остават: разрешителни, финансиране, преработвателни мощности и време за изграждане. Световният пазар върви към дефицит от почти 20% през 2026 г., но новото предлагане изостава. България има потенциал в находището „Грънчарица“ край Велинград, но проектът е блокиран.
Волфрамът не доказва, че война е неизбежна. Той показва, че големите държави пренареждат веригите си за доставки така, сякаш дълъг военен конфликт е реален сценарий. Когато мини, оживявали при световни войни, отново отварят, предупреждението е трудно да бъде пренебрегнато.