На 24 септември 1918 г. сред отстъпващите български войски избухва бунт, който остава в историята като Войнишкото въстание, известно още като Владайското въстание.

Събитията се развиват в един от най-тежките моменти за България през Първата световна война. След пробива при Добро поле на 15 септември фронтът на Българската армия започва да се разпада. Части от войските се оттеглят към старите граници, а сред войниците расте недоволството от продължителната война, тежките условия и военното ръководство.

В района на Кюстендил и Радомир се събират големи групи войници. Част от тях отказват да продължат отстъплението по установения ред и се насочват срещу властта.

От бунт към политическо въстание

Правителството се опитва да овладее ситуацията по мирен път. На 25 септември от затвора са освободени лидерите на Българския земеделски народен съюз Александър Стамболийски и Райко Даскалов. Те са изпратени при войниците с надеждата да ги убедят да прекратят движението и да се възстанови редът.

Развитието на събитията обаче поема в друга посока. Райко Даскалов застава начело на въстаналите войници, а Стамболийски също се присъединява към движението. На 27 септември 1918 г. в Радомир Даскалов обявява свалянето на монархията и провъзгласява България за република. Александър Стамболийски е определен за председател на временното правителство, а Даскалов поема ръководството на войските. Тези събития остават в историята като Радомирската република.

Въстаниците тръгват към София

След обявяването на републиката въстаническите сили се насочват към столицата. В края на септември те достигат района на София и влизат в сражения с правителствените войски. В защитата на столицата участват части от гарнизона, юнкери от Военното училище и други подразделения. В боевете около Владая, Княжево, Горна баня и Бояна въстаническите сили са спрени.

На 29 септември България подписва Солунското примирие с държавите от Антантата. В същото време боевете между правителствените войски и въстаниците продължават. На 30 септември правителствените сили преминават в контранастъпление.

Краят на въстанието

Въстаническите части са разгромени, а ръководителите на движението се оттеглят. На 2 октомври 1918 г. правителствените войски влизат в Радомир. С това Войнишкото въстание е окончателно потушено.

Точният брой на жертвите не е напълно установен. Оценките варират: загиват около 400 въстанали войници и около 30 души от правителствените части, но има и по-високи оценки. Поради различията броят на жертвите не може да бъде посочен като напълно сигурен.

Един от преломните моменти през 1918 г.

Войнишкото въстание се случва само дни преди края на българското участие в Първата световна война. То е резултат от натрупаното военно и социално напрежение, но едновременно с това се превръща и в политически опит за промяна на държавното управление.

След поражението България навлиза в един от най-тежките периоди от новата си история. На 3 октомври 1918 г. цар Фердинанд абдикира в полза на сина си Борис III. Събитията от края на септември остават в историята не само като бунт на изморени от войната войници, но и като кратък опит за сваляне на монархията и установяване на републиканско управление. Повече от век по-късно Войнишкото въстание остава един от най-драматичните епизоди от последните дни на България в Първата световна война.