Войната в Украйна е ключовият фактор, който ще оформи българската политика в обозримо бъдеще. Ако Русия успее да унищожи украинския суверенитет и да наложи марионетно правителство, България ще се изправи пред коренно различна геополитическа ситуация. Руски войски ще бъдат почти на границата ни, а НАТО, включително и България, ще трябва директно да ги спира. Освен това, евентуален руски успех ще укрепи военната диктатура на Путин и способността ѝ да подкопава демокрациите в Европа, включително и у нас.

Парадоксално, но действията на тримесечното правителство на Румен Радев сякаш подпомагат негативния сценарий. Символиката е ясна: украинската посланичка беше извикана за обяснения заради паднал дрон, докато руската посланичка не беше привикана при подобни инциденти. България систематично отказва военна помощ на Украйна и дори критикува „Коалицията на желаещите“ като „войнолюбци“. Тази позиция може да се изтълкува като желание за бърза загуба на Украйна.

В момента войната е в преломен етап. На фронта има взаимен блокаж, но военните действия ескалират с ракетни и дронови удари. Русия има предимство в ракетите, но Украйна успява да връща войната на руска територия. Всичко зависи от доверието на партньорите и търпимостта на руснаците. Путин е готов на всичко, но руското общество започва да усеща цената на войната. Украинците удържат, но се нуждаят от помощ.

Спорно е как българската позиция може да бъде представена като защита на националния интерес. Авторът разглежда пет възможни обяснения: липса на средства, искане други да платят, късогледо желание за бърз край, стремеж към сближаване с Путин, и идеологическа симпатия към режима. Всички те са неоснователни или опасни. Ако България иска да участва във възстановяването на Украйна, тя трябва да помогне сега, а не да критикува съюзниците.

Накрая авторът поставя морален въпрос: дали след десетилетия ще можем да се гордеем с изборите си, както се гордеем със спасяването на евреите през 1943 г. Сегашният момент изисква да застанем на страната на свободата и демокрацията.