Президентът на Украйна Володимир Зеленски заяви, че ударите по руски нефтохранилища и складове на Wildberries „връщат войната у дома“ в Русия. Това твърдение е трудно да се оспори – дори руснаците, които досега игнорираха конфликта, започват да усещат последиците. Социалните мрежи се изпълниха с клипове на хора, които изразяват недоумение и разочарование, но рядко гняв срещу правителството, започнало войната преди четири години и половина.
Авторката анализира тези реакции и отбелязва, че всички те са обединени от откъснатост от контекста – кризата с бензина и пожарите сякаш нямат предистория. Пример с млад мъж от Краснодар, който се оплаква, че децата му не са спали заради удари, и пита защо страдат мирните жители, без да споменава бомбардираните украински градове. Той носи „умни очила“ на Meta, което показва, че има достъп до информация, но въпреки това не разбира контекста.
Авторката твърди, че това не е специфично руско – инстинктът за самосъхранение и нежеланието да се мисли за чужда болка са общочовешки. Позовава се на Сюзан Зонтаг, която пише, че хората отхвърлят свидетелства за жестокост, които противоречат на вярванията им, или превключват канала. Пропагандата се възползва от тази слабост, като размива понятието за вреда и сравнява сегашните трудности с лишенията от 90-те години.