Виталий Барвиненко определя 2025 г. като повратна за Украйна. Сред най-важните решения той посочва изглаждането на конфликта между Зеленски и Тръмп, който през февруари доведе до влошаване на отношенията със САЩ и създаде трудности пред европейската подкрепа. След стабилизирането на диалога Европа започна да действа по-активно.

Друго ключово решение е създаването на новия род войски – войските за безпилотни системи. Барвиненко подчертава, че асиметричната война с дронове е единственият възможен отговор на Русия, тъй като Украйна не може да води симетрична война. Практиката през 2026 г. показва висока ефективност на този подход, който променя самата природа на бойните действия.

Според Барвиненко традиционната линия на фронта вече не съществува. Украйна може да поразява цели дълбоко в руска територия, а отбраната на въздушното пространство става все по-сложна. Той отбелязва, че дори дрон за 200 долара може да унищожи самолет за милиони, което променя военното изкуство и изискванията към армиите на НАТО.

Политикът визира нов формат на отношенията между Украйна и ЕС – не спонсорство, а равноправно партньорство. Европейските страни, като Германия и Полша, проявяват интерес към украинските технологии, но военните реформи са бавни. Барвиненко критикува липсата на силно политическо лидерство в Европа и честата смяна на правителства.

Той смята, че преговорите с Русия в момента са нереалистични, тъй като и двете страни са под вътрешен натиск, а териториалните отстъпки са неприемливи. Възможни са обаче алтернативни модели като буферни зони или международни мандати.

Относно кадровите промени в Украйна, Барвиненко изразява скептицизъм за отстраняването на Михаил Фьодоров, но одобрява назначението на Евгений Хмара за военен министър – офицер с реален боен опит от 2014 г. Той подчертава необходимостта от нова философия на командване.

В заключение Барвиненко е песимист за бърз край на войната заради имперското мислене в Русия. Той прогнозира, че НАТО ще претърпи сериозна трансформация или разпад, а на негово място могат да възникнат регионални блокове. Бъдещето на европейската сигурност ще зависи от приоритетите на държавите през следващите 20 години.