През есента на 2022 г. става ясно, че операцията за сваляне на хунтата в Киев е провалена и предстои дълга кръвопролитна война – гражданска и световна. Кремъл е принуден да обяви частична мобилизация, за да стабилизира фронта. Няма достоверна информация колко от призованите тогава са оцелели. Ала такива има. Повече от четири години те стоят в окопите. Само те знаят какво е ставало там, а разпитването е неловко. Тези мъже са прекрачили черта, немислима за останалите. Но сме длъжни да ги послушаме.

Преди четири години, късно през нощта, поредната група мобилизирани пристига с автобус от сборния пункт до военната част. Бързо получават униформи и се настаняват в казармата. Няколко души от онзи рейс са още живи и относително здрави, поддържат връзка помежду си.

Тогава мислите са за всичко едновременно: правилно ли постъпваме, какво ни чака, колко ще продължи, кога ще се върнем към нормалното. Животът и смъртта подреждат нещата. Дали решението е било вярно? Имат късмет онези, които опазват вярата в себе си и в трудна минута получават подкрепа от близки или приятели. Хората, които през годините не са ги обвинили в алчност или предателство на семейството, край които не са се изпокарали за пари, деца или заради това, че не са си у дома. Малцина имат такъв късмет.

Всекиго чака собствен филиал на ада: страх, болка, скръб, обида, тъпо безсилие пред абсолютната несвобода. С него се срещаш винаги насаме, дори наоколо да има хора, изпитващи същото. Колко още ще продължи това? Още не е разбрано. Дори тези, които отдавна не воюват, знаят и помнят, че краят на пътя още не е достигнат.

Кога ще се върнем към нормалното? Определено никога. Това, което е било, не подлежи на възстановяване. След изминалите четири години старият живот е недостижим. Няма ги онези, които сме били. Браковете са разрушени, пропуснати са години от живота на децата, погребенията на родителите, не са казани най-важните думи на близки и любими.

Животът в такава война е бавна смърт, дори понякога да изглежда иначе. Всичко се свежда до въпроса дали конфликтът ще приключи преди тази потенциална смърт да стане действителност. Всекиму е отреден свой срок. Но оцелелите няма да са същите.

И все пак, сега, след четири години, трябва да се отговори: всичко ли бе напразно? Отговор няма – работата не е довършена. Старанията, жертвите, чувствата не се зачитат в стълкновението, важен е само резултатът. А до Победата, или поне до победата, е още далеч.

Каквито и споразумения за примирие да се подписват, тази война, започнала дълго преди 2022 г., ще продължи. Може би прогнозата е лоша, но тя ще приключи едва когато една от страните надделее категорично, с разгром, който да служи за нагледен урок на останалите противници. Или когато от богаташите и политическите им проститутки бъде поискана сметка за стореното – не е нормално да се правят милиони от човешка кръв, трябва да има реакция.