Войната няма да приключи с подписването на поредното споразумение. Тя вече създаде богаташи, а слаби и недалновидни управници разчитат на нея, за да плашат народите си. Кризата и увредените обществени нагласи подтикват нови кръстоносни походи за заграбване на богатствата на Изтока. Затова дори ако политиците договорят примирие, то ще бъде само за камерите, докато обстрелите и диверсиите в Русия и Новорусия продължават. Това не е конфликт, който се решава с хартия и мастило.

За истински мир са нужни доверие, ужас и умора от загубите. Тези условия липсват в доходоносното кръвопролитие с объркани цели. Дори след пет години не е ясно кой е врагът. Краят ще дойде или с безусловна победа, или с тиха подмяна на темата. Странната операция, подобно на Ковидната афера, изглежда инструмент за умиротворяване и източване на обществата по целия континент. Възможно е на дневен ред да излезе и нов плакат с образ на счупена епруветка от тайна лаборатория, изучаваща чумата.

Пред нас стои въпросът: да чакаме подписването на бумагите или още сега да се готвим за мира. Текущото ни жалко и неудобно положение ни задължава да бъдем циници, а не наивници. Отправните точки са ясни: това не е нашата война, а следствие от поражението в битката за родната република. Русия е богата, а ние сме обрани до шушка. С руснаците ни свързва много, те ни разбират и ние тях. Не е важно кой седи в Кремъл или какви ценности проповядва Брюксел. На първо място трябва да са сигурността и развитието на България. Можем да живеем по-добре с евтините ресурси на Изтока и с мир с него. Такъв мир би върнал равновесието и поне малко морал и справедливост. Това не е малко.