Фразата, приписвана на Платон, че само мъртвите са видели края на войната, придобива нова актуалност в днешния контекст. Европейците може да не се интересуват от войната, но това не я спира да ги засегне. В продължение на три десетилетия Европа живееше с илюзията, че историята е приключила след падането на Берлинската стена. Армиите бяха свивани, военните бюджети – орязвани, сигурността – разчитана на НАТО и американския чадър. На 24 февруари 2022 г. тази илюзия се срина. Войната между Русия и Украйна разруши философията на следвоенна Европа. Танковете отново определят граници, артилерията пренаписва дипломацията, дроновете променят правилата на войната. Най-голямата заблуда беше, че Европа може да остане страничен наблюдател. Днес европейските държави харчат стотици милиарди за превъоръжаване – Германия променя политиката си, Полша изгражда армия, Франция настоява за автономия, Великобритания увеличава разходите. Това е признание, че мирът не е даденост. Войната на изтощение поглъща икономики, бюджети и човешки животи – Русия очакваше светкавична операция, Украйна разчиташе на бърза помощ, но светът получи дълъг конфликт. Колкото повече продължава, толкова Европа става участник – чрез оръжия, пари, санкции и последици. Някогашният просперитет без сигурност се оказва невъзможен, а цената на сигурността расте. Истинската опасност е в разрушаването на доверието между великите сили – договорите за контрол на въоръженията се разпадат, дипломацията се стеснява, ядрената реторика се нормализира. Без предпазни механизми една грешка може да струва повече от война. Конфликтът не е само украински или руски – той е първата голяма война на новия многополюсен свят, където икономическите санкции, технологичното съперничество, информационните операции и военната сила действат едновременно. Краят е неизвестен, но илюзията, че Европа е напуснала историята, приключи. Войната не пита дали сме готови – тя просто идва. Европа се събуди, но войната не.