На 23 октомври 1911 г. италианският капитан Карло Мария Пиаца излита с едномоторен „Блерио XI“ от Триполи към Аджизия. Полетът, продължил около час, се приема за първата широко призната военна разузнавателна мисия, изпълнена със самолет по време на реален конфликт. Пиаца наблюдава османските позиции и движението на противника от въздуха.

Действието е част от Италианско-турската война, започнала на 29 септември 1911 г. между Кралство Италия и Османската империя за контрол над Триполитания и Киренайка, днес в Либия. Италианците изпращат в Северна Африка малка, но разнообразна въздушна част: два „Блерио XI“, три моноплана „Нюпор“, два биплана „Фарман“ и два самолета „Етрих Таубе“, заедно с 10 офицери и 29 войници.

Самолетите от онова време са бавни, крехки и почти без уреди. „Блерио XI“ на Пиаца е с двигател с мощност 25 конски сили и управление чрез усукване на крилата. Въпреки ограниченията машината дава на военните за първи път възможност да наблюдават бойното поле от височина, недостъпна за сухопътните разузнавачи. Османските сили в Северна Африка първоначално не разполагат със самолети, затова италианските пилоти летят без въздушен противник, но остават уязвими от огън от земята.

Ролята на авиацията бързо се разширява. На 1 ноември 1911 г. младият италиански офицер Джулио Гавоти излита със „Етрих Таубе“ и хвърля четири малки бомби върху османски позиции при Айн Зара и Таджура. Бомбите са изваждани от кожена чанта и хвърляни ръчно през борда. Щетите са ограничени, но това е първото въздушно бомбардиране в историята и показва, че самолетът може да служи не само за наблюдение, а и за нападение.

За датата на първия военен полет има разминаване: посочват се както 23 октомври, така и 22 октомври 1911 г. Независимо от това, началото на бойното използване на самолетите се свързва с Карло Пиаца и неговия „Блерио XI“.