Идеята за пълна военна победа изглежда примамлива, но е опасна. Именно на нея първоначално разчиташе руският президент Владимир Путин, когато започна пълномащабното нахлуване в Украйна. Никоя война не може да приключи без предложение, което врагът да приеме, независимо колко силна е армията на едната страна и колко едностранчиви са боевете. Дори след постигане на споразумение страните почти винаги могат да продължат да се борят.

Доскоро дискусиите за помощта на САЩ за Украйна се фокусираха върху подпомагането на страната да постигне военна победа, докато преговорите бяха отхвърляни като умилостивяване на агресора. Въпреки това няма признаци, че Украйна или Русия ще могат да постигнат пълна победа. Митът за военната победа многократно е карал правителствата да започват или удължават войни, основани на погрешни предположения за техния край. Путин вярваше в бърза победа, поради което двете страни сега са въвлечени във война без видим край.

До април 2022 г. стана ясно, че рискованият ход на Путин се е провалил. Той обаче не се върна към преговорите, а реши да продължи войната срещу Украйна. През септември 2022 г. Русия проведе незаконни „референдуми“ в четири украински региона, след което обяви анексирането им. Този ход стесни собственото пространство за компромис на Москва. Вместо сериозни преговори Кремъл многократно ескалира войната, атакувайки гражданска инфраструктура, мобилизирайки допълнителни сили и нанасяйки удари по европейската промишленост като част от саботажна кампания.

Нито една от възможните стратегии, следвани от САЩ и Европа, не би могла да сложи край на войната на Русия без съгласието на Путин. Дори със значителна помощ от САЩ и Европа Украйна не би била по-способна да постигне военна победа от Русия, а максималистичните искания на Москва се свеждат до премахване на украинския суверенитет. САЩ и Европа е трябвало да осъзнаят от самото начало, че това ще бъде продължителна война без лесен изход. Помощта на съюзниците на Украйна се оказа недостатъчна, за да доведе Путин на масата за преговори.