Десетсерийната продукция на HBO „Братя по оръжие“ излиза през 2001 г. и проследява рота „Изи“ от 506-и парашутен полк на 101-ва въздушнодесантна дивизия на американската армия. Създадена е от Стивън Спилбърг и Том Ханкс, заснета е основно на летище Хатфийлд и струва 90 млн. паунда. По онова време това е най-скъпият телевизионен сериал, а реалистичният подход продължава стила на „Спасяването на редник Райън“.

За мнозина британски и ирландски актьори участието в сериала се оказва ранна стъпка към световна известност. Том Харди се появява за първи път на екран като редник Джон Яновец – малка роля, която по-късно описва като „две серии и 12 реплики“. След това актьорът стига до „Блек Хоук“, „Черният рицар: Възраждане“, „Лудия Макс“, „Отмъщението“ и „Венъм“.

Стивън Греъм играе сержант Майрън „Майк“ Рани, понижен заради конфликт с капитан Хърбърт Собел, изигран от Дейвид Шуимър. След „Гепи“ и „Това е Англия“ Греъм се утвърждава в британското кино, участва в „Линия на дълга“, „Остри козирки“ и „Време“, а в „Юношество“ е съавтор и изпълнител на главна роля. Режисьорът Филип Барантини също се появява в „Братя по оръжие“ като редник Уейн „Скини“ Сиск.

Саймън Пег има кратка роля на първи сержант Уилям Евънс, преди да пробие с „Шон от мъртвите“ и да стане част от „Мисията невъзможна“ и „Стар Трек“. Джими Фалън се появява като втори лейтенант Джордж Райс; по-късно признава, че тогава не е можел да шофира кола с ръчна скоростна кутия и екипът го е бутал, докато той се преструвал. След „Saturday Night Live“ Фалън се насочва към телевизионното водене и по-късно поема „Вечерното шоу с Джими Фалън“.

Най-голямата роля е на Дамян Луис – майор Ричард „Дик“ Уинтърс. След кастинга пред Том Ханкс той се среща със Стивън Спилбърг в Лос Анджелис и по-късно участва в „Вътрешна сигурност“, „Милиарди“ и „Вълчата зала“ като Хенри VIII. Андрю Скот се появява само в един епизод като редник Джон „Каубоя“ Хол, а след това става известен с „Флийбег“ и филми като „1917“.

Сериалът остава военна история за американска рота, но днес съставът му се възприема и като своеобразна снимка на бъдещия британски и ирландски екранен елит.