Автомобилната индустрия преживява една от най-големите си трансформации, а търсенето на алтернатива на фосилните горива ражда решения, които изглеждат като научна фантастика. Докато повечето производители залагат на акумулаторни електрически автомобили, японските инженери от Toyota следват собствен, по-сложен път. Toyota Mirai е седан, който не просто използва електричество, а го произвежда на борда си чрез химична реакция между водород и кислород.

За разлика от стандартните електрически коли, които изискват часове на зарядна станция, водородният автомобил се зарежда за три до пет минути – почти като пълнене с бензин или дизел. Единственият страничен продукт от изпускателната система е чиста вода.

Под елегантния силует на второто поколение Mirai се крие сложна инженерна архитектура. В основата е стекът от горивни клетки. В него водород под високо налягане от три резервоара се среща с кислород от въздуха. Така се генерира електрическа енергия, която задвижва електродвигател на задната ос. Има и малка буферна батерия, която събира енергия при рекуперация и помага при ускорение. Липсват бутала, разпределителен вал и вътрешно горене, затова движението е безшумно и изключително плавно.

На хартия технологията съчетава най-доброто от двата свята: нулеви вредни емисии и бързо зареждане. С около 5,6 килограма водород при 700 бара автомобилът може да измине над 650 километра реален пробег. Но голямото предизвикателство не е в конструкцията, а в липсата на развита мрежа от водородни станции. Изграждането на една такава станция струва милиони евро заради строгите изисквания за безопасност и съхранение на газа под огромно налягане. Затова притежаването на Mirai е трудно извън ограничени региони в Западна Европа, Северна Америка и Япония.

Има и въпрос за цялостната ефективност. Добиването, втечняването или транспортирането на чист водород под високо налягане изисква огромно количество електроенергия. Това намалява крайната полезност спрямо директно зарежданите акумулаторни модели. Въпреки това Toyota Mirai остава завладяващ пионер и доказателство, че алтернативи съществуват. Масовото им навлизане обаче зависи от инфраструктурни промени в съвсем друг мащаб.