Според технолога Светлана Петрова много месни продукти съдържат значително количество вода, което улеснява влагането на добавки за увеличаване на теглото и подобряване на външния вид. Най-уязвими са малотрайните месни продукти и месните заготовки. Например при суровите наденици обвивката задържа водата и малкото месо в нея, като по този начин потребителите буквално „режат вода“. В колбасите се добавят също вещества, които правят продукта да изглежда плътен, но при готвене голяма част от водата изтича. Широко приложение намират алгинати на основата на водорасли и растителни добавки, които подобряват консистенцията и влагозадържащите свойства. Така се получава прах, който няма нищо общо с месото. Високо водно съдържание се наблюдава и при прясното месо – най-много при пилешкото, следвано от свинското, докато говеждото традиционно е по-сухо. В България липсва задължителен стандарт за рутинно измерване на водата в месото преди преработка. Законодателството изисква производителите да описват на етикета всички добавки и консерванти, включително влагозадържащите. Сериозно предизвикателство за производителите е удължаването на срока на годност заради сложната логистика – продуктът минава през централен склад и конкретен магазин, което налага удължаване с минимум четири дни и използване на консерванти. Експертът съветва да купуваме по-често прясно месо директно от производителя или транжорната, както и да избираме продукти с ясен състав и видимо месо. Така храната стига по съкратен път до трапезата и не изисква много консерванти.