Водата се превръща във все по-осезаем бизнес риск в Централна и Източна Европа. Анкета сред 115 компании от България, Чехия, Унгария, Румъния, Словакия и Украйна, проведена между април и юни 2026 г., показва, че 52% са преживели поне едно значимо негативно събитие, свързано с водата, през последните пет години. Сред последиците са прекъсване на дейността и нарастващи разходи. Още 58% очакват водните рискове да имат умерено или значително влияние върху бизнеса им през следващите пет години. Резултатите са индикативни, а не статистически представителни за всички компании в региона, но очертават ясна картина за практиките и нагласите.

Основният проблем е разминаването между излагането на риск и подготовката. Докато 46% от компаниите са оценили водните рискове в собствените си операции, едва 23% са направили това по доставните си вериги. Над половината, или 53%, нямат специализирана стратегия за управление на водата, а само 7% се смятат за много добре подготвени. Сред очакваните рискове водещи са засушаването и недостигът на вода с 49%, следвани от наводненията и екстремните валежи с 46%. Компаниите посочват още влошаване на качеството на водите, натиск върху екосистемите и регулаторна несигурност.

През 2026 г. ниските нива на река Дунав показаха колко бързо водният недостиг може да наруши икономическата дейност. Затруднени бяха товарният и пътническият транспорт, а недостигът на вода за охлаждане принуди атомни електроцентрали в Унгария и Румъния да намалят или временно спрат производството на електроенергия. Земеделието и туризмът също понесоха загуби. Това подчертава, че водните рискове не спират до границата на една компания: дори при добре управлявани собствени съоръжения, проблеми при доставчик във водно стресиран район, нарушен транспорт или влошени местни екосистеми могат да доведат до забавяния, по-високи разходи и недостиг на доставки.

Въпреки широката изложеност инвестициите не нарастват със същото темпо. Близо 45% от анкетираните очакват разходите им за управление на водата да останат без промяна през следващите три години. Само 28% планират увеличение, а едва 4% предвиждат значителен ръст. Наличието на водна стратегия е свързано с по-голяма готовност за инвестиране: сред компаниите, които вече са били засегнати от водни проблеми, 52% от тези със стратегия обмислят да увеличат инвестициите си през следващите пет години, докато при компаниите без стратегия този дял е 26%.

Посланието към бизнеса е, че разпознаването на водните рискове е само първата стъпка. Компаниите трябва да оценят къде недостигът на вода, наводненията или влошаването на качеството могат да нарушат дейността им, да застрашат доставните вериги или да увеличат разходите. Необходими са ясно разпределение на отговорностите, цели, съобразени с местните условия, и по-тясно сътрудничество с доставчици и други ползватели на водни ресурси. Истинското предизвикателство е дали компаниите ще превърнат разбирането в реални инвестиции, преди следващото сътресение да ги принуди да го направят.