Близо 60% от водата в България се губи по остарялата водопроводна мрежа, което оставя много населени места на воден режим през по-голямата част от годината. Най-тежко е положението във Великотърновско, където най-голямото село Ресен е на режим от 14 години. Заради обилните пролетни валежи това лято режимът е облекчен – водата спира след 23 ч. и се пуска в 6 ч., но старите етернитови тръби аварират ежедневно и хиляди жители остават без вода с часове. Местните разказват, че постоянно има течове и се налага да си пълнят съдове, когато водата бъде пусната. За подмяната на 40-километровата мрежа в Ресен има одобрен проект за над 15 млн. евро, но финансирането му отново се отлага. В област Велико Търново 16 населени места са на режим. Средно загубите в страната надхвърлят 60%, като най-големи са в Перник и Шумен – над 83%, следвани от Сливен (81,39%), София област и Пазарджик. В Плевен загубите са над 71%. Според председателя на Българска асоциация по водите инж. Иван Иванов освен старата инфраструктура проблем е и неточното измерване – много места изобщо не се измерва водата, а данните се прехвърлят от година на година. ЕС настоява за бързи мерки срещу загубите, но за целта са нужни инвестиции, а приходите на ВиК операторите покриват основно разходите за ток и труд. Експерти смятат, че приоритет трябва да са големите довеждащи водопроводи, които изискват сериозен финансов и експертен капацитет. Засушаването на Дунав пък застрашава основно охлаждането на АЕЦ „Козлодуй“, тъй като страната ни почти не ползва реката за напояване.