Цончо Ганев и Георги Хрисимиров от "Възраждане" поискаха официални данни от институциите относно вноса на работници от трети страни. Те заключиха, че основният проблем е липсата на единна система, която да обедини информацията по темата. Всяко министерство работи със собствени данни, което води до разминавания. Освен това МВР не разполага с информация за пола и възрастта на внесените работници, което създава риск за националната сигурност. Според тях министърът на труда е обявил, че вносът цели да запълни недостига на квалифицирана работна ръка, но фактите сочат друго. През 2025 г. достъп до пазара на труда са получили около 49 000 граждани на трети държави – ръст от над 40% спрямо предходната година. Увеличението обаче не идва от висококвалифицирани специалисти, а основно от нискоквалифицирани сектори като хотелиерство, ресторантьорство, преработваща промишленост, търговия, строителство, транспорт, земеделие и административни дейности. Доказателство е и ръстът на краткосрочната заетост до 90 дни – от 10 391 на 19 057 души, което е 83% увеличение. При сезонната заетост 96% от договорите са за персонал в услугите и селското стопанство, като заплатите рядко надхвърлят минималната. Хрисимиров подчерта, че вместо да стимулира работодателите да вдигат заплати, да подобрят условията и да инвестират в обучение и механизация, държавата улеснява вноса на работна ръка. Това води до „капан на средния доход“ – икономика, основана на ниски заплати, която рано или късно спира да работи, защото бизнесът може да намери още по-евтина работна ръка другаде. Дори в ИТ сектора данните показват, че 80% от заплатите на работниците от трети страни са около 3600 лева, а само 5% надхвърлят 10 000 лева, което не отговаря на средните възнаграждения за българите. В последните години се наблюдава спад в търсенето на ИТ специалисти и млади специалисти трудно намират работа. Хрисимиров алармира, че вносът на работници от трети страни ще затрудни българските граждани да намират работа с достойно заплащане.