Българските политици често се самозабравят, когато влязат във властта. Причината се корени в липсата на историческа традиция, изградена върху честта и отговорността. Докато в западните общества социалната мобилност върви ръка за ръка с нарастващ дълг към обществото, в България липсва тази култура. Наследството от османското владичество и комунистическия режим създава усещане, че успехът зависи от връзки, а не от лични качества. Когато един политик получи власт, той знае, че не я заслужава сам, а е издигнат от някой по-горен. За да покаже, че е значим, той тъпче подчинените си и не чувства отговорност към обществото. Така се стига до самодоволство и провал. Промяната е възможна, но изисква дълго време и развитие на социалната структура.