Изслушването на 13 кандидати за шестте места в Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет от парламентарната квота приключи на 3 ноември след втори ден, продължил над 13 часа. Общите послания бяха за независимост, прозрачност, предвидими конкурси и по-равномерна натовареност, но различията се проявиха в конкретните механизми, срокове и ангажименти за публична отчетност.

Основният кадрови проблем в дебата остана командироването на съдии. Посочено беше, че командированите магистрати са около 250, а конкурси, приключващи за по-малко от пет години, стават все по-рядко срещани. Михаил Малчев предложи конкурсните процедури да завършват за шест до девет месеца, свободните щатове и реалната натовареност да се установяват предварително, да има еднакви стандарти, публично проследяване и периодична отчетност. За собствените си командирования той заяви: „Правилата трябва да са еднакви за всички“. Силвия Цанова предложи командироването да се ограничи до общо 24 месеца за петгодишен период. Цветко Лазаров акцентира върху конкурсните изпити, връщането на интервюто и независим одит на случайното разпределение на делата. Петьо Славов предложи при ясни правила съдия да може да работи в друг съд, вместо да бъде командирован за дълъг срок.

Анета Антонова постави акцент върху личната отчетност и експертен формат за разглеждане на сигнали за влияние. Васил Пандов защити постоянна комисия за защита на независимостта, публичен регистър на контактите и системен календар на конкурсите. Евгений Стайков настоя за възстановяване на работещите комисии и приключване на блокираните конкурси. Емил Дечев свърза кадровата политика със съдебната карта, електронното правосъдие и различните потребности на районите. Иван Ранчев предложи ежегодна карта на натовареността, публичност на значимите институционални контакти и обърна внимание на недостига на вещи лица и експертизи. Калин Баталски защити постоянно участие на професионалната общност чрез експертни групи и по-убедително мотивиране на решенията. Таня Радуловска-Мадамжиева определи дефицита на справедливост като основен проблем и предложи регистър на контактите, превантивна защита при натиск, наблюдение на рискови дела и програмно бюджетиране. Цвета Рангелова настоя гражданите да проследяват не само крайното решение, а целия път до него – от конкурса и атестирането до избора на ръководители и дисциплинарните производства.

Светлозар Георгиев предложи преосмисляне на фигурата на главния прокурор и постави въпроси за контрола върху специалните разузнавателни средства и злоупотребите с отводи. Част от тези идеи изискват законодателни или конституционни промени. Михаил Малчев защити състезателна процедура за избор на главен прокурор и ръководител, който да не управлява авторитарно, като свърза конкурсите, командироването и натовареността в един кадрови проблем с срокове и измерими резултати.

Предстои Народното събрание да избере шестима членове на Съдийската колегия. Изслушването показа, че сходните диагнози не водят автоматично до еднакви решения – ключова е разликата дали предложената мярка има срок, механизъм за изпълнение и публична отчетност.