На 25 юли 1980 г. на 42-годишна възраст умира Владимир Висоцки – една от най-ярките фигури в съветската култура. Официалната причина за смъртта е сърдечен удар, но се предполага, че злоупотребата с алкохол и наркотици е изиграла фатална роля. Посмъртно, през 1986 г., той получава званието "заслужил артист", а година по-късно излизат филми, посветени на него. В СССР е създаден фонд за опазване на творчеството му, а дори астероид носи неговото име.
Висоцки е бил уважаван като актьор още приживе, но много от песните му са били забранени поради чувствителни теми. Въпреки това той прави концерти из цяла Русия, както и в чужбина. Неговите записи започват да излизат официално едва след смъртта му.
Известен с огромния си талант, но и с бурния си личен живот, Висоцки е бил сложна личност. Третата му голяма страст е алкохолът, като е правил опити за самоубийство. В статия на Альона Нейкова се описва пътят му от неуверените първи стъпки в театъра до вълшебната трансформация в звезда. Театърът на "Таганка" изиграва ключова роля, като му позволява да изрази забранени идеи. Дрезгавият му глас, китарата, умът и харизмата го превръщат в икона.
Песните на Висоцки се разпространяват нелегално, но стават народно творчество. Той не е възприеман като революционер, а като творец, който не може да живее по друг начин. В киното образите му – от "Вертикал" до "Мястото на срещата не се променя" – показват дълбочина и автентичност. Въпреки слабостите си, Висоцки остава себе си и прощаваните му "полети" са част от неговата личност. Той не е просто символ или икона, а (не)познатата звезда от друга Вселена.