Откритие в дълбоководната зона Кларион-Клипертон

На дъното на Тихия океан, в района Кларион-Клипертон между Мексико и Хавай, китайски изследователи са идентифицирали 11 742 вирусни групи. При 11 662 от тях не е намерено съвпадение в използваните референтни бази данни. Районът е на дълбочина до около 6000 метра и е покрит с милиарди полиметални конкреции, съдържащи никел, кобалт и манган. Според оценки потенциалните запаси от тези метали може да надхвърлят общите известни залежи на сушата.

Как са открити вирусите

Екипът е анализирал 60 проби от дънни утайки, събрани през 2023 и 2024 г. от 14 станции в западната част на зоната. Материалът е взет от горните 16 сантиметра на морското дъно. Чрез генетичен анализ са проследени вирусни последователности, без самите вируси да бъдат изолирани или отглеждани в лаборатория.

Авторите подчертават, че откритите вируси не трябва да се свързват с нова заплаха за хората. Повечето вероятно заразяват бактерии и археи – едноклетъчни микроорганизми, участващи в кръговрата на въглерода, азота, фосфора, сярата и металите. Чрез заразяване на ключови функционални микроби вирусите може да променят метаболизма и оцеляването на своите гостоприемници.

Какво може да промени добивът

Промишлен добив в района все още не е започнал. Международният орган за морското дъно е издал 17 договора за проучване, пет от които са свързани с Китай. Полиметалните конкреции са важен обект на интерес заради металите, използвани в електрониката и производството на батерии.

Според изследователите евентуалните минни дейности могат да доведат до физическо разместване, повторно суспендиране и отлагане на утайките. Това би могло да промени средата, в която вирусите и техните микробни гостоприемници участват в биогеохимичните процеси. Вирусите може да помагат и за адаптацията на микроорганизмите към високото метално натоварване, но действителният ефект от евентуален добив все още не е установен.

Изследването не доказва, че всички открити последователности представляват официално описани нови видове вируси. То показва, че повече от 99% от вирусните групи не се припокриват с наличните генетични бази данни. Авторите посочват, че са необходими допълнителни наблюдения и експерименти, за да се изяснят гостоприемниците, активността и ролята им в екосистемата.