Днес се навършват 36 години от гибелта на Виктор Цой, легендарният фронтмен на група „Кино“. Той загива едва на 28 години при автомобилна катастрофа в Латвия през 1990 г. Въпреки краткия си живот, музиката и образът му остават вечни, а надписът „Цой е жив“ се среща по стените на много градове.

Трагичният инцидент става на 15 август 1990 г., когато неговият „Москвич“ се удря челно в автобус „Икарус“. Разследването установява, че Цой е заспал зад волана от преумора. Смъртта му предизвиква огромна вълна на скръб в целия Съветски съюз, а погребението в Ленинград се превръща в масово поклонение.

Група „Кино“ се появява в началото на 80-те години и бързо се утвърждава като гласът на ъндърграунда. Песни като „Хочу перемен“, „Група крови“ и „Звезда по имени Солнце“ улавят духа на Перестройката. Творчеството на Цой съчетава пост-пънк звучене с дълбоки и бунтарски текстове, които отхвърлят сивотата на тоталитарното ежедневие.

Освен с музика, Цой оставя следа и в киното. Ролята му на Моро във филма „Игла“ му носи титлата „Актьор на годината“ в СССР. Неговият черен тоалет и вглъбен поглед се превръщат в символ за милиони младежи. Днес песните му се слушат от нови поколения, а влиянието му върху рок културата в Източна Европа остава огромно. Посланията му за свобода и промяна са все така актуални.