В некропола Чункани-Дренгери, разположен близо до Рижкия залив в Латвия, археолозите изследват гроб на повече от 1000 години, в който са положени шестима души – четирима мъже, момче и момиче. Радиовъглеродното датиране поставя погребението във втората половина на IX век, период, който съвпада с началото на епохата на викингите. Това кара учените да допускат, че шестимата може да са загинали при нападение, макар да остава възможна и смърт в битка със съседна общност.

Според археолога Елина Петерсоне-Гордина от Латвийския университет, която е съавтор на изследването, никога няма да има пълна сигурност дали хората са убити при нападение. Тя обаче отбелязва, че това остава вероятност заради датировката на гроба и фаталните травми, установени при трима от мъжете. Генетичният анализ показва, че момчето е било син на един от мъжете, а друг мъж е бил негов роднина от трета степен. Бащата, роднината и още един от мъжете са получили наранявания от остри предмети, вероятно брадва или меч.

По останките има травми, съвместими с насилствена смърт, но причината за смъртта на останалите трима души не е изяснена. Затова изследването не доказва, че всички са били убити при викингски набег.

Погребението е един от стотиците гробове в некропола Чункани-Дренгери, открит през 1924 г. Обектът съдържа погребения от VII до XI век, като повечето гробове са предназначени за един човек. В конкретния гроб шестимата са положени едновременно и с традиционни погребални дарове. Жената е погребана с глава, насочена на северозапад, а четиримата мъже и момчето са подредени в редица до нея с глави към югоизток – особеност, срещана и в други местни погребения от същия период.

Според изследователите това показва, че погребаните са били част от местната общност и са положени с уважение, въпреки вероятно насилствената си смърт. Генетичните данни сочат местен балтийски произход. Шестимата са принадлежали към семигалите – земеделски народ, населявал плодородните равнини на региона през желязната епоха.